Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 158

— Не — отвърна кметът. — Дойдох да ти кажа, че всичко това беше моя идея. Нито Градският съвет, нито останалите хора тук имат някакво отношение към случилото се. Може би не трябваше да го правя. Сигурно е грешка. Но бях воден от мисълта, че това място и хората тук заслужават да живеят по-добре. Дойдох да те помоля само за едно. Докато пишеш своя материал, да имаш предвид, че това не е заговор. Ако искаш, хвърли ме в устата на лъва, мога да го преживея. И си мисля, че татко би разбрал.

Без да дочака отговор, Джъркин се върна в колата си и скоро изчезна в мъглата.

Докато нощта изсветляваше до сива ранна утрин, Джеръми помогна на Алвин да прибере оборудването си. Вече приключваха, когато пристигна Лекси. Беше с дрехите от първата им среща на гробището. Той срещна погледа й и от виолетовия цвят на очите й му се подкосиха краката. Двамата застанаха един срещу друг и в първия момент никой не намери думи да заговори. Тя носеше дневника на Джъркин.

Алвин наруши неловката тишина:

— Добро утро — провикна се той.

— Здравей, Алвин — отвърна му с измъчена усмивка тя.

— Рано си станала.

Тя сви рамене. Погледът й се върна на Джеръми. Алвин премести поглед от единия към другия.

— Ще отида да видя дали не съм забравил нещо — каза, но те не му обърнаха внимание.

Той влезе в бунгалото. Джеръми пое дълбоко въздух и рече:

— Не вярвах, че ще дойдеш.

— Честно казано, и аз не вярвах.

— Радвам се да те видя.

Сивото утро му напомни за онази разходка по плажа близо до фара и той разбра с болка на сърцето колко много я обича. Превъзмогна порива да скъси разстоянието между тях и остана на мястото си.

Тя кимна към колата му.

— Виждам, че си готов за път.

— Да — отвърна той. — Багажът е в колата.

— Успя ли да заснемеш всичко необходимо?

Той се поколеба. Баналният разговор го изнервяше.

— Затова ли дойде? Да ме питаш за работата и дали съм прибрал багажа си?

— Не — поклати глава тя.

— Защо дойде, Лекси?

— Исках да ти се извиня за поведението си вчера в библиотеката. Не биваше да се държа толкова грубо. Не беше честно към теб.

Той се усмихна насила.

— Няма нищо — отвърна тъжно. — Ще го преживея. Аз също трябва да ти се извиня.

Тя му подаде дневника.

— Нося ти го в случай, че искаш да го използваш.

— А ти искаш ли да го използвам?

— Не — отговори тя.

— Тогава защо ми го даваш?

— Защото наистина трябваше да ти кажа какво пише там. Не желая да мислиш, че всички сме организирали заговор срещу теб. Разбирам как ти изглеждат нещата и ти го давам като предложение за мир. Искам да те уверя, че никой не е заговорничил зад гърба ти…

— Знам — прекъсна я той. — Кметът дойде тази сутрин и ми обясни.

Тя кимна и сведе поглед, после го вдигна и срещна неговия. Той си помисли, че сега ще му каже нещо важно, но тя се въздържа.

— Е, това е. — Тя пъхна ръце в джобовете. — По-добре да те оставя да се приготвиш. Не обичам дългите сбогувания.

— Значи това е сбогуване? — опита да задържи погледа й той.

Тя го погледна тъжно и наклони глава.

— Няма какво друго да бъде.

— Смяташ, че е краят? И дойде да ми го кажеш? — Джеръми прокара пръсти през косата си и се намръщи. — Аз нямам ли право на мнение?