Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 156

— Какво трябва да направя според теб?

Алвин въздъхна дълбоко.

— Мисля, че всичко опира до това кое е по-важно за теб. Лекси или кариерата?

19.

През последната си нощ в „Грийнлийв“ Джеръми почти не спа. Влакът премина, Рикърс Хил отрази светлината съвсем слабо, но Алвин и Джеръми успяха да я заснемат и след като прегледаха материала, решиха, че е достатъчен за потвърждението на теорията му. Бяха постигнали най-доброто с наличното оборудване.

Но докато пътуваха към хотела, в мислите си Джеръми беше на километри от мистерията и от пътя. В главата му се въртяха — за кой ли път — сцените от последните два дни. Спомни си първата си среща с Лекси на гробището и после остроумната размяна на реплики в библиотеката. Импровизирания обяд на Рикърс Хил и разходката им до другия бряг на реката, онова невероятно празненство в негова чест и фантастичното преживяване, когато видя за пръв път светлините. Но най-вече онзи момент, когато за пръв път осъзна, че се влюбва в нея.

Как бе възможно за два дни да се случат толкова много неща?

След малко стигнаха до „Грийнлийв“ и докато вървяха към стаите си, той се опита да определи кога точно отношенията им започнаха да се объркват. Не беше абсолютно сигурен, но му се струваше, че тя се опитваше да избяга не само от него, но и от своите чувства. Но кога бе осъзнала, че има чувства към него? На празненството ли? Той бе открил своите там. Или по-рано следобед същия ден?

Не можа да си отговори. Но в едно беше абсолютно сигурен: той я обичаше и не можеше да си представи, че ще живее, без да я вижда.

Часовете се точеха бавно; самолетът им излиташе по обяд от Райли и той трябваше скоро да напусне „Грийнлийв“. Не издържа дълго в леглото, стана преди шест, опакова багажа си и го качи в колата. Погледна към бунгалото на Алвин да се убеди, че прозорците му светят, и тръгна в мразовитата утрин към офиса. Както и очакваше, Джед се намръщи, щом го видя. Косата му бе по-разрошена от обикновено и дрехите му бяха измачкани, което го наведе на мисълта, че човекът е станал само преди няколко минути. Той остави ключа на бюрото му.

— Хубаво местенце си имате тук — каза учтиво. — Ще го препоръчам на приятелите си.

Джед се намръщи още повече, ако това изобщо беше възможно, но Джеръми не му обърна внимание и широко му се усмихна. Обърна се с намерението да се върне в стаята, но забеляза светлини на фарове в мъглата отвън. Последва ги сянка на автомобил и след малко, придобил по-ясни очертания, той спря пред мотела. В първия момент Джеръми реши, че е Лекси, и сърцето му подскочи, но после лицето на шофьора изплува от мъглата.

Увит в дебело яке и вълнен шал, кметът Джъркин слезе от колата и лишен от демонстрираната при предишните им срещи енергия, тръгна бавно към Джеръми.

— Предполагам, че вече си стягаш багажа? — извика в тъмното.

— Тъкмо го натоварих.

— Дано Джед не ви е смъкнал кожата още.

— Не, не сме плащали — отвърна журналистът. — Благодаря за това.

— Няма нищо. Както казах, това е най-малкото, което можем да направим за теб и приятеля ти. Надявам се, престоят в нашето градче да ти е харесал.