Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 159

Тя заговори тихо, почти шепнешком:

— Вече приключихме с това, Джеръми. Не съм дошла да се карам с теб и не ми е приятно да те видя ядосан. Тук съм, защото не биваше да се държа вчера така. И не искам да си мислиш, че тази седмица не означава нищо за мен. Напротив.

Думите й му подействаха като удар в гърдите.

— Но въпреки това си готова да сложиш край?

— Готова съм да погледна реално на нещата — отвърна тя.

— Какво ще направиш, ако ти кажа, че те обичам?

Тя се загледа в него, после отмести поглед.

— Не го казвай.

Той направи крачка към нея.

— Но аз наистина те обичам! Не мога да го променя.

— Джеръми… Моля те…

Усетил, че най-после е намерил пробойна в защитата й, той тръгна бързо към нея, набирайки кураж с всяка следваща стъпка.

— Искам да опитаме, Лекс.

— Не можем да направим нищо, Джеръми.

— Разбира се, че можем — настоя той и заобиколи колата. — Можем да го измислим заедно.

— Не! — извика тя и направи крачка назад.

— Защо?

— Защото ще се омъжа за Родни, разбра ли?

Той спря. Думите й му подействаха като леден душ.

— Какво говориш?

— Снощи след танците той дойде и ние говорихме дълго. Какво ме гледаш? Той е честен, работлив, обича ме и е тук. А ти не си.

Потресен от чутото, той се вгледа в нея с широко отворени очи.

— Не ти вярвам.

Тя го изгледа равнодушно.

— Повярвай — изрече с равен тон.

Джеръми не успя да намери думи, тя му подаде дневника, махна леко с ръка и тръгна назад към колата си, загледана в него, както го бе гледала на гробището.

— Сбогом, Джеръми! — каза накрая и се обърна напред.

Все още вцепенен от шока, той чу двигателя и я видя да му хвърля последен поглед през рамо. Спусна се към колата и сложи ръка на багажника, за да я спре. Но когато автомобилът потегли, остави пръстите си да се плъзнат по мокрия от мъглата метал и се отдръпна, за да й направи път. За миг му се стори, че вижда сълзи в очите й, но после я изгуби от поглед и си помисли, че няма смисъл, че повече няма да я види.

Искаше му се да изкрещи след нея, да я накара да спре. Да й каже, че е готов да остане, защото ако заминаването му означаваше да я загуби, тогава не си струваше, но думите останаха неизречени, колата постепенно набра скорост и зави към главния път.

Той остана загледан след нея в мъглата и не помръдна, преди колата й да се превърне в сянка и от нея да се виждат единствено светлините. След миг изчезнаха и те и звукът от двигателя й заглъхна между дърветата.

20.

Останалата част от деня му мина като насън. Дълбоко наранен и изгарящ от обида, той се качи в колата си и потегли механично след колата на Алвин към Райли. През целия път поглеждаше в огледалото за обратно виждане, а оттам към черния асфалт и задаващите се след него коли с надеждата една от тях да е на Лекси. Тя беше пределно ясна в желанието си да прекрати връзката им, но всеки път, когато зърнеше кола като нейната, той намаляваше скоростта, за да я огледа по-добре. Дистанцията между него и Алвин непрекъснато се увеличаваше. Джеръми знаеше, че трябва да гледа напред и да внимава да не изостава от приятеля си, но погледът му непрекъснато се връщаше назад.