Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 151

— Видях го в очите й — отговори на въпроса на приятеля си.

— Значи всичко свърши?

— Да — кимна мрачно Джеръми. — Свърши.

Алвин поклати глава и се обърна към реката. Изобщо не разбираше как можеше приятелят му да се привърже към това момиче за толкова кратко време. Тя не беше чак такава красавица, всъщност, изобщо не се вписваше в представата за красавица от Юга.

Но нямаше причина да се тревожи за Джеръми. Това си беше просто флирт и Алвин беше сигурен, че стъпи ли веднъж на борда на самолета за Ню Йорк, ще я забрави напълно.

Винаги ставаше така.

Кметът Джъркин седеше сам на една маса в ъгъла и наблюдаваше танците, подпрял брадичката си с ръка.

Той се бе надявал да намери Джеръми тук, за предпочитане в компанията на Лекси, но щом пристигна, чу служителите в библиотеката да обсъждат кавгата между двамата днес следобед. Според тях проблемът беше сериозен и имаше нещо общо с един от дневниците. Джеръми крещял, че са го измамили.

Щом чу това, Джъркин веднага съжали, че дари дневника на баща си на библиотеката. Но навремето това не изглеждаше толкова важно, тогава беше важна точната информация за историята на града. Библиотеката беше най-правилното място за този документ. Можеше ли някой да знае какво ще се случи след петнайсет години? Кой бе предполагал, че текстилната фабрика ще затвори врати и мината ще преустанови дейността си? И стотици хора ще останат без работа? Кой си бе представял, че младите семейства ще започнат да напускат града, без надежда да се върнат? И че градът ще трябва да се бори за оцеляването си?

Не, не трябваше да включва гробището в Обиколката. Нито да споменава за духове в онази брошура. Знаеше много добре, че светлините идват от нощната смяна във фабриката за хартия. Но градът имаше нужда от някакво чудо, нещо, което да привлече туристи и да ги накара да прекарат няколко дни, за да могат да усетят красотата на това прекрасно място. Ако успееха да осигурят достатъчно посетители, може би щяха да се превърнат в Мека за пенсионерите, подобно на Ориентал, Вашингтон или Ню Берн. Според него това беше единствената надежда за града. Дойдеха ли веднъж, пенсионерите щяха да се нуждаят от заведения за хранене, от банки и търговски центрове, където да харчат парите си. Нямаше да стане веднага, но не беше невъзможно и трябваше да се започне отнякъде. С включването на гробището и мистериозните светлини в обиколката те успяха да продадат още неколкостотин билета, а идването на Джеръми беше добра възможност да станат известни в цялата страна.

О, Джъркин веднага бе разбрал, че журналистът има ум като бръснач и неминуемо ще разкрие истината, но това не го притесняваше. Какво като разкажеше всичко по телевизията? И в своята колонка? Така или иначе, хората щяха да разберат за Бун Крийк и някои от тях щяха да поискат да проверят със собствените си очи как стоят нещата. Една отрицателна публикация беше по-добра от никаква, нали? Но не и ако използваше думата „измама“.

Тя звучеше отвратително и отблъскваше. При това не отговаряше на истината. Да, вярно беше, че Джъркин знаеше каква е причината за светлините, но едва ли някой друг в града имаше представа. И какво лошо имаше в невинното му премълчаване? Фактите бяха такива: има легенда, има светлини и някои хора вярваха, че причината е в духовете. Другите си мълчаха, защото разбираха, че тази история отличава градчето им от другите и го прави специално. Всички имаха нужда от това и сега повече от всякога.