Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 148

— Знаеш ли, че там има пасаж, обясняващ светлините в гробището?

— Да — потвърди отново тя.

— Защо не ми каза?

— Опитах се. Казах ти за дневниците, когато дойде за пръв път в библиотеката. Спомням си съвсем ясно, че ти казах, че може би ще намериш търсените от теб отговори в тях.

— Не ме разигравай повече — присви очи Джеръми. — Ти знаеше добре какво търся.

— И го намери — извиси глас тя. — Не виждам къде е проблемът.

— Проблемът е, че ми изгубихте времето. Този дневник съдържа отговора. Няма никаква мистерия. И никога не е имало. И ти си част от тази игра.

— Каква иг…

— Не си прави труда да отричаш — прекъсна я той и вдигна дневника пред очите й. — Държа доказателството в ръцете си. Ти ме излъга. Излъга ме, без да ти мигне окото.

Лекси усети как гневът й се надига и изпълва думите й с жлъч.

— Затова ли дойде в кабинета ми? За да ме обвиняваш?

— Ти си знаела — извика той.

Тя сложи ръце на кръста си.

— Нищо не съм знаела.

— Нали си го чела?

— И какво от това? — сопна се. — Чела съм и статията във вестника. И още много статии. Откъде да знам, че Оуен Джъркин е прав? Доколкото знам, написаното е просто едно предположение, като всички останали. Да не говорим, че темата не ме интересува. Наистина ли мислиш, че някога съм жертвала повече от минута да мисля за това, преди ти да се появиш? Светлините не ме интересуват. И никога не са ме интересували. Ти си по разследванията. И ако беше прочел този дневник преди два дни, ти също нямаше да си сигурен, че именно това е верният отговор. И двамата знаем, че си провел собствено разследване.

— Това не е важно — каза той, игнорирайки очевидния факт. — Важното е, че цялата работа е измама. Обиколката, легендата, призраците — капан за глупаци.

— За какво говориш? Обиколката е на исторически домове в града. Наистина, тази година добавиха и гробището, но какво толкова? Хората ще имат един приятен уикенд в средата на най-скучния сезон — зимата. Никой няма да бъде измамен, никой няма да пострада. Хайде де, наистина ли мислиш, че хората са толкова глупави да вярват в духове? Повечето от тях говорят за това просто, защото е забавно.

— Дорис знае ли? — прекъсна я отново той.

— За кое? За дневника на Оуен Джъркин ли? — Тя поклати глава, ядосана, че той не искаше да я слуша. — Откъде може да знае, за бога?

— Ето това не мога да разбера. — Джеръми вдигна пръст като учител срещу ученик. — Ако не искаш гробището да е част от обиколката и ако Дорис също не иска, защо не отидете в редакцията на вестника и не кажете истината? Защо ме намесвате във вашите игрички?

— Аз лично никога не съм искала да те намесвам. И това не е „игричка“, а безобиден уикенд. Няма защо да го превръщаш в измамата на века.

— Не аз го правя измамата на века, а ти и кметът.

— Значи станах от лошите, така ли?

Джеръми не отговори, само присви очи към нея.

— Тогава защо ти дадох да прочетеш дневниците? Защо не ги скрих от теб?

— Не знам. Може би е свързано с тетрадката на Дорис. И двете ми я навирате в ръцете от първия ден. Може да си мислела, че няма да стигна до този дневник, и си забъркала цялата история.