Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 146

Тя подозираше, че Джеръми е изкушен от блясъка на този живот, но не искаше да си признае. Помисли си го още в мига, когато го видя, и си обеща да не допусне чувствата да замъглят разума й. Въпреки това съжали за поведението си спрямо него. Не беше готова да обсъжда отношенията им, когато той се появи в кабинета й, но все пак можеше, вместо да се крие под бюрото и да твърди, че всичко между тях е наред, да каже нещо нормално.

Да, трябваше да се изясни с него. Колкото и невъзможна да беше тази връзка, Джеръми не заслужаваше това.

„Приятели — скръцна със зъби той. — Защото сме приятели.“ Думите й продължаваха да го ядосват и докато почукваше разсеяно с химикалката по бележника си, той поклати решително глава. Трябваше да приключи работата си тук и да се маха. Разкърши рамене, за да се освободи от напрежението и взе последния дневник. Отвори го и веднага разбра, че е по-различен от другите.

Вместо кратки текстове за лични проблеми дневникът представляваше колекция от есета със заглавие и дата, писани в периода от 1955 до 1962 година. Първото есе разказваше за строителните работи през 1859 година в сградата на епископалната църква на Сейнт Ричард — явно по това време беше пристроявана — когато при изкопаване на основите открили древно индианско селище, наречено Лумби. Есето беше три страници. След него следваше друго за съдбата на цеха за щавене на кожи на Макготън Танъри, построен на брега на Памлико при Бун Крийк през 1794. Третото есе накара Джеръми да вдигне вежди. То представяше мнението на автора за случилото се с жителите на остров Роанок през 1578.

Той си спомни думите на Лекси, че един от дневниците принадлежал на млад любител историк, и прелисти бързо страниците, спирайки на заглавията в търсене на нещо по-близко до неговата тема. Минаваше страница след страница и… изведнъж осъзна, че е видял нещо, но го е подминал. Спря и се върна назад. Прочете заглавието и застина с пръст върху страницата:

„Разкриване на загадката с мистериозните светлини в гробището «Седар Крийк»

През последните години някои наши съграждани твърдят, че гробището «Седар Крийк» е обитавано от духове. Преди три години «Южен Журнал» публикува статия на тази тема, но в нея не се предлагаше никакво обяснение. Реших да проведа собствено разследване и мога смело да кажа, че реших загадката и знам защо светлините се появяват само в точно определено време.

Няма никакво съмнение, че тук не става дума за духове и че светлините всъщност идват от хартиената фабрика на Хенриксън, и се отразяват в преминаващия по моста над реката влак, а оттам в Рикърс Хил. Огромно значение имат също фазата на луната и гъстата мъгла…“.