Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 147

Джеръми продължи да чете, затаил дъх. Въпреки че авторът не обясняваше причината за потъването на гробището — без този факт светлините сигурно изобщо нямаше да се виждат — в общи линии заключението му съвпадаше с това на Джеръми. Само че той го бе открил почти преди четирийсет години.

„Четирийсет години…“

Той откъсна лист от бележника си, отбеляза страницата и свали подвързията на дневника да разбере името на автора. Прочете го и веднага си припомни своя пръв разговор с кмета. Сега вече всичко си дойде на мястото.

Авторът на есетата се казваше Оуен Джъркин.

Дневникът принадлежеше на бащата на кмета Джъркин. Според неговите думи „баща ми знаеше всичко за това място“. Оуен бе разбрал каква е причината за светлините. И естествено, бе казал на сина си. Следователно кметът знаеше, че в тях няма нищо свръхестествено, но му бе представил нещата различно. Което означаваше, че го бе лъгал през цялото време, за да го използва и чрез неговите материали да привлече повече туристи.

И Лекси…

Когато Джеръми дойде за пръв път в библиотеката, тя му намекна, че отговорът може да се крие в един от дневниците. Значи беше чела дневника на Оуен Джъркин. Но го бе лъгала от самото начало, играейки играта на кмета.

Той се зачуди колко ли хора в града знаеха истината. Дорис знаеше ли? Може би. Не, не може би, поправи се бързо, със сигурност знаеше. При първия им разговор му заяви, че не вярва в духове. Всъщност нямаше как да не знае, Лекси й беше внучка, но и тя като кмета и Лекси, не му каза за какво става дума.

Какво означаваше това? Че цялата работа беше една шега: писмото, проучването, партито. При това за негова сметка.

И ето че Лекси се оттегляше, но не преди да му разкаже как Дорис я завела като малка на гробището да види духовете на родителите си. И онова мило подмятане, че майка й и баща й сигурно искат да се запознаят с него.

Съвпадение?

Или хитро скроен план?

И начина, по който се държеше сега…

Сякаш искаше той да си замине. Сякаш не чувстваше нищо към него. Защото знаеше какво ще стане…

Всичко ли беше планирано? И ако беше така, защо?

Джеръми грабна дневника и тръгна към кабинета на Лекси, твърдо решен да получи отговори. В яда си не забеляза, че затръшна със сила вратата, нито обърна внимание на доброволците, които се втренчиха в него, любопитни да разберат какво става. Вратата на кабинета на Лекси беше открехната, той я разтвори със замах и влезе.

Купчините с книги и документи вече бяха скрити, тя държеше мебелочистител и търкаше до блясък плота на бюрото. Усетила присъствието му, вдигна глава и видя протегнатата ръка на Джеръми с дневника в нея.

— О, здрасти — усмихна се принудено тя. — Тъкмо приключвам с чистенето.

— Можеш да приключиш и с представлението — прониза я с поглед той.

Въпреки разстоянието усети гнева му и инстинктивно прибра косата зад ухото си.

— За какво говориш?

— За това. — Вдигна дневника към очите й. — Чела си го, нали?

— Да — отвърна простичко тя, разпознавайки дневника на Оуен Джъркин.