Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 144

Джеръми седна на бюрото и се зае с купчината дневници пред себе си. Отдели вече прочетените и остави четири, за които не му бе стигнало времето вчера. Нито една от вече прегледаните тетрадки не му беше от полза — в две от тях се споменаваше за погребение в „Седар Крийк“, но нищо повече — и той посегна към първия от непрочетените, без особена надежда. Вместо да започне от първата страница, се облегна назад и започна да го прелиства като се спираше само на отделни пасажи, колкото да разбере дали авторът на дневника е описал собствените си преживявания, или е отразявал и важни за града събития. Този беше на младо момиче на име Ан Демпси и обхващаше периода от 1912 до 1915 година. В по-голямата си част написаното засягаше ежедневието й — кого харесва, какво е яла, какво мисли за родителите и приятелите си. Непрекъснато повтаряше, че никой не я разбира. Ако имаше нещо интересно в дневника на тази Ан, то беше, че тревогите и вълненията й не се различаваха по нищо от тези на съвременните тийнейджъри. Не че не беше интересно, но той нямаше време за това. След малко сложи тетрадката върху купчината с прочетените дневници и посегна към другия.

Следващите два — и двата писани през двайсетте години на миналия век — съдържаха също лични мисли и вълнения. Един рибар бе записвал с точност до минутата приливите и отливите и бе търсил връзка между тях и количеството на уловената риба; вторият беше на една бъбрива учителка на име Гленда. В продължение на осем месеца тя бе записвала подробно всяка стъпка на току-що зародилата се връзка между нея и млад лекар, но освен това бе увековечила отношението си към своите ученици и хората от града. Имаше и няколко отклонения, засягащи обществени събития, красиви описания на плаващи по река Памлико лодки, ходене на църква, игри на бридж и разходка по речната улица в съботния следобед. За „Седар Крийк“ нямаше и думичка.

Джеръми беше сигурен, че последният дневник само ще му загуби времето, но ако се откажеше от него, трябваше да си тръгне, а не искаше да го прави, преди да поговори с Лекси. Вчера щеше да отиде при нея и да изтърси първото нещо, дошло в главата му, но последният остър завой в отношенията им и странното й настроение блокираха съзнанието му и той не можа да измисли какво да й каже.

Как трябваше да се държи? Резервирано? Но все пак трябваше да опита да поговори с нея? Въпреки явното й желание да намери повод да се скара с него? Или да се преструва, че не забелязва поведението й, да приеме, че тя все още се интересува от причината за мистериозните светлини? Да я покани на вечеря? Или да нахлуе в кабинета й и да я вземе в прегръдките си?

Ето какво объркваше една връзка: чувствата. Лекси очакваше той да направи или да каже нещо конкретно в точното време. Не беше честно.

Да, той я обичаше с цялото си сърце и също се тревожеше за бъдещето им. Но докато се опитваше да измисли нещо, тя беше готова да затвори вратата. Джеръми си припомни отново думите й: „Ако имаш време, може да минеш да я видиш, преди да си тръгнеш“. Не „ако имаме време“, не ние, ако имаме…