Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 142

Колко много му се искаше да прекара следобеда с нея, да изслуша всичките й тревоги и да се опита да я успокои; да я вземе в прегръдките си, да я целуне, да я увери, че любовта им има бъдеще, без значение какво щеше да му струва това. Искаше да й каже, че не може да си представи живота си без нея и че чувствата му са истински. Но най-много от всичко му се искаше да убеди себе си, че тя също държи на него.

Той потърси с поглед Алвин. Приятелят му разтягаше статива за втората камера, потънал изцяло в своя свят и сляп за неговите тревоги. Джеръми въздъхна дълбоко и се огледа. Едва сега осъзна, че се намира в онази част на гробището, където бе изчезнала Лекси при първата им среща. Поколеба се за миг и като се подчини на неясен вътрешен импулс, започна да изследва земята, спирайки на всеки две крачки. Отне му няколко минути, преди да забележи очевидното. Премина през нисък насип и спря пред голяма азалия. Клоните на храста стърчаха във всички посоки, но си личеше, че някой поддържа това място. Джеръми приклекна, отмести цветята, явно донесени от нея онзи ден, и веднага разбра защо Дорис и Лекси не искаха хората да тъпчат тази земя. Загледан в гробовете на Клеър и Джеймс Дарнъл, той не можеше да си обясни как не се бе сетил досега.

На връщане от „Седар Крийк“ той остави Алвин в „Грийнлийв“ да поспи и тръгна към библиотеката. През целия път повтаряше думите, които искаше да й каже.

Пред библиотеката беше по-оживено от обикновено. Непознати хора стояха на тротоара, сочеха към сградата и обсъждаха архитектурата й. Повечето от тях държаха брошурата, която Дорис му бе изпратила в писмото си, и четяха на глас подробностите за строежа и живота на собствениците й.

Вътре приготовленията бяха в пълен ход. Няколко доброволци метяха и бършеха прах, двама от тях слагаха допълнителни лампиони и Джеръми предположи, че когато туристите влязат, щяха да угасят централното осветление, за да придадат на библиотеката атмосфера, близка до историческата.

Той мина покрай стаята с детската литература — там безредието като че ли беше по-малко — и продължи по стълбата към втория етаж. Вратата на кабинета на Лекси беше отворена. Джеръми спря за миг в коридора, пое си въздух и влезе.

Лекси се бе навела под бюрото. Този път то изглеждаше подредено и разчистено. Като всички останали, тя също почистваше работното си място и правеше всичко възможно да скрие пръснатите навсякъде книги. Явно бе решила да ги натика под бюрото.

— Здрасти — поздрави я той.

Лекси надникна над плота.

— Ох, здрасти. — Стана и приглади блузата си. — Опитвам се да направя кабинета малко по-представителен.

— Очакват те напрегнати дни.

— Да. Трябваше да отделя повече време за това. — Тя огледа стаята. — Избрах неподходящ момент за почивка.

Усмихна му се леко, красива дори и в притеснението си.

— На всеки му се случва — отвърна той.

— Да, но не и на мен.

Вместо да отиде при него, тя вдигна купчина книжа и отново се скри под бюрото.

— Как е Дорис? — попита Джеръми.

— Добре е — долетя гласът й отдолу. — Рейчъл се оказа права. Преуморена е, но за утре ще е във форма.