Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 143

Показа се и взе друга купчина.

— Ако имаш време, може да минеш да я видиш, преди да си тръгнеш. Ще я зарадваш.

Застанал в средата на стаята, той се загледа в нея, омаян от красотата й, но когато осъзна думите й, дойде на себе си и пристъпи към нея. Лекси веднага мина от другата страна на бюрото, като се направи, че не е забелязала движението му.

— Ще ми кажеш ли какво става? — попита той.

Тя взе още няколко неща от плота.

— Просто съм заета — отговори, без да го поглежда.

— Имам предвид какво става с нас?

— Нищо — изрече го с равен глас, сякаш говореха за времето.

— Дори не ме поглеждаш.

Това я накара най-после да вдигне глава и да го погледне в очите. Той усети враждебността й, но не можа да определи дали се сърди на него или на себе си.

— Не знам какво очакваш да ти кажа. Вече ти обясних, че имам много работа. Вярваш или не, но наистина нямам свободно време.

Джеръми остана като вцепенен. Имаше едно-единствено обяснение: тя търсеше повод да се скара с него.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Не, благодаря. Имам си помощници — отвърна Лекси и смъкна още една купчина под бюрото. — Как е Алвин? — чу се гласът й отдолу.

Джеръми се почеса по гърба.

— Вече не се сърди на никого, ако питаш за това.

— Чудесно! Вие свършихте ли си работата?

— Почти.

Тя се показа отново, опитвайки се да изглежда много заета.

— Извадила съм ти дневниците, ако искаш да ги погледнеш отново. На бюрото в стаята за редки издания са.

— Благодаря — усмихна се вяло Джеръми.

— И ако ти трябва още нещо, преди да си тръгнеш, да знаеш, че ще съм тук още около час. Обиколката започва в седем, така че трябва да приключиш най-късно в шест и половина, защото после ще изключат централното осветление.

— Нали отделът за редки издания затваряше в пет?

— Понеже утре си заминаваш, реших по изключение да сменя правилата.

— Защото сме приятели?

— Да, точно така — усмихна се механично тя. — Защото сме приятели.

Джеръми излезе от кабинета й и тръгна към малката стаичка. Отново се замисли за разговора им. Не намираше смисъл в ставащото. Срещата им не мина, както се бе надявал. Въпреки ироничния й коментар той очакваше тя да го последва, но сега разбра, че е глупаво да се надява. Ако тази сутрин тя бе страняла от него, сега се държеше, сякаш той е заразноболен.

Разстроен от разговора, Джеръми все пак разсъди логично и си каза, че тя има основателна причина да се държи така. Това хладно отношение беше прекалено, разбира се, но истината беше, че той живееше в Ню Йорк, а тя тук. Снощи, завладян от чувства, той бе успял да излъже себе си, че нещата между тях ще се наредят като по магия. Странното беше, че и сега продължаваше да го вярва. Защото ако двама души се обичат, винаги намират начин да оправят нещата.

Сигурно прибързваше със заключенията, но той винаги действаше по този начин, когато се изправеше пред проблем. Търсеше решение, правеше предположения, опитваше се да чертае дългосрочни планове и да подреди нещата в желаната посока. И очакваше същото от нея.

Но никога не бе предполагал, че тя ще се отнесе с него, сякаш между тях не се е случило нищо. Или по-точно, беше се случило нещо, но тя го виждаше като огромна грешка.