Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 141

И си помисли също, че за тях може би все още имаше надежда.

Джеръми и Алвин взеха колата на Алвин от паркинга до „Лукилу“ и се прибраха в „Грийнлийв“. Операторът се изкъпа, Джеръми се преоблече и през следващите няколко часа му разказа всичко научено досега. Това му даде възможност да се освободи от неприятните мисли. Съсредоточи се върху работата и остави тревогата за Лекси на заден план.

Както го бе уверил Алвин, кадрите от миналата нощ бяха изключителни. Особено като ги сравни със своите. Кристално ясният образ и наситените цветове в комбинация с бавния плейбек им позволиха да видят детайли, пропуснати от него в бързината. Имаше и два панорамни кадъра, които можеха да се стопират, за да дадат възможност зрителят да разбере по-добре какво точно вижда.

След това, използвайки намерената в библиотеката информация, Джеръми започна да обяснява видяното на екрана. Но докато отбелязваше детайлите — трите версии на легендата, картите, графика на влаковете и на плавателните съдове, строителните проекти, бележките за каменните кариери и какво ли още не — Алвин започна да се прозява. Подробностите от журналистическата работа на приятеля му се струваха досадни и след кратък спор той успя да убеди Джеръми да го откара до фабриката за хартия, за да види мястото с очите си. Там те огледаха двора и натоварения върху платформите дървен материал и нещата постепенно започнаха да му се изясняват. По обратния път за града Джеръми му показа къде щяха да снимат тази вечер. После се отправиха към гробището, за да може Алвин да заснеме мястото през деня.

Докато той разполагаше камерите, Джеръми тръгна между гробовете. Тишината отново го накара да се замисли за Лекси. Спомни си прекараната с нея нощ и за кой ли път се запита какво я бе накарало да стане от леглото още по тъмно. Тя отричаше, но той усещаше, че съжалява за случилото се между тях, само не можеше да разбере защо.

Подозираше, че е свързано с неговото заминаване, но нали й бе повторил няколко пъти, че ще намери начин да се справят с това? Наистина, те не се познаваха добре, но за краткото време, прекарано заедно, той бе научил достатъчно, за да е сигурен, че ще я обича винаги. Само трябваше да си дадат шанс.

Алвин беше прав. Колкото и да се тревожеше за Дорис, беше ясно, че цяла сутрин си бе търсила извинение, за да избяга от него. Само не можеше да разбере дали постъпваше така, защото беше влюбена и смяташе, че е по-лесно да се раздели с него сега, преди нещата между тях да се задълбочат, или не го харесваше и не искаше да си губи времето с него. Снощи можеше да се закълне, че изпитва същите чувства като него. Но сега…