Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 140

— Видя ли това? — прошепна, когато се приближи достатъчно. — Мисля, че тя ме харесва.

— Че защо да не те харесва?

— Именно — съгласи се Алвин. — Човече, тя е страхотна. Толкова интересно говори! Акцентът й е… много секси.

— За теб всичко е секси.

— Не е вярно. Може да не са много, но някои неща не са секси.

Джеръми се усмихна.

— Може би ще я видиш довечера на танците. Ще имаме време да изкараме няколко танца, преди да отидем на гробището.

— Довечера ще има танци?

— Да. В старата фабрика за тютюн. Доколкото съм запознат, целият град ще е там. Няма начин тя да не дойде.

— Екстра! — Алвин потри доволно ръце и докато слизаше по стълбата, измърмори като че на себе си: — Странно, защо не ми спомена.

Рейчъл разсеяно подреждаше поръчките си и докато двамата нюйоркчани напускаха ресторанта, се замисли за новия гост.

Когато го видя да сяда до нея в „Лукилу“, го прие резервирано, но щом й спомена защо е в града и че е приятел на Джеръми, двамата заговориха и през следващия половин час той й разказваше за Ню Йорк. По думите му големият град беше истински рай. Тя му каза, че има желание един ден да отиде и да го види, и той веднага написа телефонния си номер на корицата на бележника й със заръката непременно да му се обади. Дори й обеща да й намери билети за шоуто на Реджис и Кели.

Жестът му я поласка, но тя беше наясно, че няма да му се обади. Не обичаше татуировките и въпреки че нямаше голям късмет с мъжете, си бе обещала никога да не излиза с мъж, който имаше повече обици на ухото си от нея. Но това не беше единствената причина да не проявява интерес към него. Трябваше да си признае, че Родни също имаше пръст в тази работа.

Родни посещаваше често „Лукилу“, следеше никой да не се качва в колата си пиян и всеки в града знаеше, че ако се заседи по-дълго в таверната, неминуемо ще го срещне. Той влизаше, обикаляше бара, поздравяваше приятелите си и ако му се стореше, че някой е прекалил, му го казваше, като предупреждаваше, че ще мине по-късно да провери къде е автомобилът му. Ако му се стореше, че думите му стряскат човека — а това се случваше често, защото някои хора не можеха да спрат след първото питие — той добавяше по-меко, че с удоволствие ще го откара до дома. Това беше неговият начин да пази улиците от пияни шофьори и през последните две години не бе арестувал нито един за шофиране в нетрезво състояние. Дори и собственикът на бара постепенно свикна и беше доволен от посещенията му. В началото се оплакваше от разходките на заместник-шерифа, но понеже никой друг не възразяваше, в крайна сметка го прие и дори му се обаждаше сам, когато мислеше, че някой в бара има нужда от придружител до дома си.

Миналата вечер Родни дойде и веднага забеляза Рейчъл на бара. Преди обикновено й се усмихваше и сядаше за малко при нея, но снощи тя говореше с Алвин и когато вдигна поглед към него, й се стори, че вижда болка в очите му. Реакцията му беше неочаквана и отмина толкова бързо, колкото бързо бе дошла. Изведнъж той се ядоса. Тя си помисли, че ревнува от непознатия, и затова побърза да си тръгне веднага, след като Родни излезе от бара. Докато караше към дома си, прехвърли няколко пъти цялата сцена в главата си, опитвайки се да разбере дали наистина е видяла ревност в очите му, или си е въобразила. Преди да заспи, си каза, че няма нищо против, ако Родни наистина ревнува.