Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 139

— Май няма да продължи много, а?

— Може пък да продължи.

— Така ли? И как мислиш да стане? Да не би да си решил да се преместиш тук, в зоната на здрача? Или тя е готова да дойде в Ню Йорк?

Джеръми сгъна внимателно салфетката, после я разгъна, без да отговори. Не искаше да мисли за неизбежното.

Приятелят му вдигна вежди и заяви:

— Трябва да опозная тази дама по-отблизо. След Мария не съм виждал друга да ти влиза така под кожата.

Осъзнал, че той е прав, Джеръми нищо не каза.

Дорис беше в леглото и четеше. Чу отварянето на вратата и вдигна очи.

— Дорис? — извика Лекси.

— Лекси! — възкликна баба й. — Какво правиш тук? Влизай, влизай.

Тя остави книгата и оправи пижамата си. Наистина, лицето й беше малко по-бледо от обикновено, но иначе изглеждаше добре.

Лекси прекоси стаята.

— Рейчъл ми каза, че си си взела почивен ден, и реших да дойда да те видя.

— О, аз съм добре. Имах нужда от малко почивка, това е всичко. Но нали ми каза, че ще ходиш до вилата?

— И отидох — отвърна внучката й и приседна на края на леглото. — Но трябваше да се върна.

— Така ли?

— Джеръми се появи.

Дорис вдигна ръце, сякаш се предаваше.

— Не ме обвинявай. Не съм му казвала къде си. Нито съм го карала да те търси.

— Знам, знам — каза Лекси и стисна ръката й.

— Тогава как е разбрал къде да те търси?

Лекси сложи ръце в скута си.

— Онзи ден му разказах за вилата, явно сам се е досетил. Нямаш представа колко се изненадах, когато го видях да върви по брега.

Дорис се изправи леко в леглото и се вгледа внимателно във внучката си.

— Значи… двамата прекарахте нощта заедно във вилата?

Лекси кимна.

— И?

Лекси не отговори веднага, но след секунди устните й се разтегнаха в усмивка.

— Направих му от онзи доматен сос.

— О!

— Много му хареса. — Тя прокара ръка по косата си. — Връщам ти тетрадката. Оставих я в хола.

Дорис свали очилата си и избърса стъклата им с края на чаршафа.

— Това не обяснява защо си тук.

— Трябваше да докарам Джеръми. Един негов приятел от Ню Йорк — оператор — дойде да заснеме светлините. Тази нощ пак ще ходят да снимат.

— Как изглежда приятелят му?

Лекси се поколеба за момент, после вдигна рамене.

— Нещо средно между пънкар и член на рокерска банда, но иначе е… симпатяга.

И двете замълчаха за момент. Дорис се пресегна и хвана ръката й. Стисна я лекичко и се вгледа в лицето на внучката си.

— Ще ми кажеш ли защо наистина си тук?

— Не — отвърна Лекси, проследявайки с пръст шевовете по юргана. — Извинявай, но това е нещо, което трябва да реша сама.

Дорис кимна. Лекси си беше такава. Винаги искаше сама да се справя с трудностите. И тя се бе научила да не й противоречи.

17.

Застанал на верандата на „Хърбс“, Джеръми чакаше Алвин да приключи разговора с Рейчъл и поглеждаше нервно часовника. Приятелят му беше във вихъра си и доколкото можеше да види, младата жена не бързаше да се сбогува с него, което обикновено се смяташе за добър знак. Според него Рейчъл просто се опитваше да бъде любезна, обаче Алвин не разчиташе правилно сигналите. Но той по принцип не умееше да ги разчита.

Двамата на верандата най-после се разделиха и Алвин дойде при него с широка усмивка на лицето, сякаш забравил напълно за снощните си премеждия. И вероятно беше така.