Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 138

— Трябваше да прегледам десетки книги.

Алвин се вгледа в приятеля си и веднага подуши, че нещо не е наред. Стори му се, че влюбените гълъбчета са се скарали, след това вероятно са се сдобрили, но все още не са забравили проблема. „Толкова събития накуп надали са се случили само тази сутрин“ — помисли си той.

— Е… добре — каза примирено и решил да зареже темата, насочи вниманието си към Рейчъл. Тя току-що беше влязла в залата и се беше запътила към тях.

— Здравей, Лекс! Здрасти Джеръми — каза тя. — Здрасти, Алвин.

— Здрасти, Рейчъл — усмихна й се той.

— Нали обеща да дойдеш за закуска? — попита Рейчъл. — Разочарована съм.

— Съжалявам за това. — Той реши да премълчи подробностите, хвърли предупредителен поглед към Лекси и Джеръми. — Просто се успах.

Рейчъл бръкна в джоба на престилката си, извади малък бележник и издърпа молива зад ухото си.

— Какво да ви донеса? — попита.

Джеръми си поръча сандвич, а Алвин поиска супа от раци и сандвич. Лекси поклати глава:

— Не съм гладна. Дорис тук ли е?

— Не. Днес не е идвала. Беше много уморена и реши да си почине един ден. Снощи работи до късно, за да приготви всичко за уикенда.

Лекси се опита да разгадае истината зад усмивката й.

— Наистина, Лекс — додаде приятелката й, този път сериозно. — Няма за какво да се тревожиш. Звучеше бодро, когато се обади по телефона.

— Все пак не е зле да намина да проверя. — Тя се огледа, търсейки потвърждение от останалите на масата, и стана. Рейчъл се отдръпна да й направи място.

— Искаш ли да дойда с теб? — попита Джеръми.

— Не, няма нужда — отвърна тя. — Ти си имаш работа, аз също трябва да свърша някои неща. Може да се срещнем по-късно в библиотеката. Нали искаше да довършиш дневниците?

— Ако няма да те притесни. — Джеръми се засегна от равнодушието в гласа й. Но дори и сърдит, пак предпочиташе да прекара следобеда с нея.

— Какво ще кажеш да се видим там в четири? — попита тя.

— Добре — кимна той. — Но нали ще ми се обадиш да ми кажеш какво става?

— Да, разбира се — кимна Лекси и се обърна към Алвин: — Радвам се, че се запознахме, Алвин.

— Аз също.

Лекси си тръгна и Рейчъл се оттегли към кухнята. Алвин изчака двете да се отдалечат достатъчно и се наведе към Джеръми.

— Хайде, приятел, изплюй камъчето.

— Какво имаш предвид?

— Знаеш какво. Първо си падаш по нея, после прекарвате заедно нощта, но когато се появявате в затвора, и двамата се държите, сякаш едва се познавате. И тя използва първото възможно извинение, за да си тръгне.

— Дорис й е баба — обясни му Джеръми. — Лекси се тревожи за нея, защото не е добре със здравето.

— Добре де. Искам да кажа, че ти я зяпаше като прогонено куче, а тя се правеше, че не го забелязва. Да не сте се карали?

— Не — поклати глава Джеръми и огледа залата. В ъгъла видя трима членове на градския съвет и възрастната служителка от библиотеката. И четиримата му махнаха с ръка.

— Всъщност и аз не мога да си го обясня. Уж всичко беше наред, а в следващия момент…

Алвин изчака той да продължи, но когато това не стана, се наведе над масата.