Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 137

Това разкритие разби сърцето му. Колкото и да се опитваше, така и не успя да разбере напълно Лекси. В миналото имаше моменти, когато му се струваше, че се приближава до същността й, но станалото му доказа, че изобщо не я познава. Защо, по дяволите, допускаше да й се случи отново? Не си ли взе поука от предишния преминал през града непознат? Забрави ли колко много страда тогава? Не разбираше ли, че ще преживее отново същото?

„Сигурно разбира и знае всичко — помисли си той, — но явно е решила, че това няма значение, поне засега.“ Родни не го разбираше, а и честно казано, напоследък се умори да се тревожи. Беше му писнало да го пренебрегват. Разбира се, все още беше влюбен в нея, но й бе дал достатъчно време да изясни чувствата си към него. Крайно време беше да реши. Тя трябваше да прецени дали иска да е с него или не.

Поуспокоен, Алвин влезе в „Хърбс“, но видя Джед да седи на една от масите и се закова на прага. Джед също го забеляза, скръсти ръце и се намръщи. Джеръми и Лекси седнаха в сепарето до прозореца.

— Нашият домакин не изглежда много щастлив да ни види — прошепна Алвин, докато сядаше срещу тях.

Джеръми хвърли поглед към масата в ъгъла. Очите на Джед представляваха две тънки цепки.

— Не знам какво му стана — вдигна невинно вежди той. — До вчера беше толкова дружелюбен! Какво направи, че да го настроиш така.

— Нищо не съм направил. Само се регистрирах.

— Може да не харесва външния ти вид.

— Какво му е на външния ми вид? — наежи се приятелят му.

Лекси повдигна вежди, сякаш искаше да каже: „Ти шегуваш ли се?“.

Алвин огледа ризата и якето си и поклати глава.

— Както и да е — махна с ръка.

Джеръми намигна на Лекси. Тя му отвърна с усмивка, но погледът й беше разсеян, сякаш духом беше далеч оттук.

— Материалът от снощи стана страхотен. — Алвин посегна за менюто. — Хванах ги от два ъгъла и после прегледах всичко. Невероятна работа. Телевизиите ще полудеят. Което ми напомня, че трябва да се обадя на Нейт. Понеже не можа да се свърже с теб, не спря да ми звъни цял следобед. Нямам представа как се оправяш с този човек.

Лекси примига неразбиращо. Джеръми се наведе към нея и обясни:

— Говори за агента ми.

— И той ли ще дойде?

— Не. Твърде е зает да мечтае за кариерата ми. А и няма да знае какво да прави извън града. Ако питаш него, Сентрал Парк трябва да бъде застроен с жилища и бутици.

Тя отвърна с усмивка.

— Я ми кажете вие — смени темата Алвин, — как се запознахте?

Лекси не показа желание да отговори. Джеръми се размърда нервно.

— Тя работи в библиотеката и ми помогна в проучването — каза, без да се впуска в подробности.

— И това изискваше да прекарвате цялото си време заедно, така ли?

Джеръми стрелна Лекси с поглед, но тя побърза да извърне глава.