Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 136

— Не казвай нищо — предупреди отново Джеръми, стиснал ръката на Алвин. — Просто върви напред.

— Едно лайно с пистолет и значка!

— Не, не е лайно! — рязко възрази Лекси. — Той е добър човек, каквото и да си мислиш за него.

— Той ме арестува без причина.

— Защото се грижи за жителите на града.

Те стигнаха до колата и Джеръми посочи на оператора задната седалка.

— Няма да оставя нещата така — изръмжа Алвин, докато сядаше. — Ще подам жалба. Този човек трябва да бъде уволнен.

— Най-добре забрави за него — погледна го Лекси през отворената предна врата.

— Да забравя ли? Ти луда ли си? Той превиши правата си и всички го знаем.

— Да, така е, но няма повдигнато обвинение и ти си тръгна жив и здрав.

— Коя си ти, че да ми казваш какво да правя?

— Аз съм Лекси Дарнъл — извика ядосано тя. — И може да съм приятелка на Джеръми, но живея тук с Родни и те уверявам, че се чувствам в много по-голяма безопасност, когато той е наоколо. Всички в града разчитат на него. А ти си заминаваш утре и той няма да те тормози повече. — Тя се усмихна и добави по-меко: — Хайде, признай си, че ще има какво да разказваш, когато се върнеш в Ню Йорк.

Той се втренчи смаяно в нея, после бавно обърна поглед към Джеръми.

— Тази ли е? — попита.

Той кимна.

— Хубава е — отбеляза Алвин. — Доста нахакана, но определено е хубава.

— И готви като италианка.

— Като майка ти ли?

— Дори по-вкусно.

Операторът кимна и замълча за момент.

— Както виждам, ти също мислиш, че трябва да зарежа тая работа.

— Да. Тя познава това място много по-добре от нас и досега не ме е подвела.

— Значи е и умна?

— Много — отвърна Джеръми.

Алвин се захили многозначително.

— Доколкото разбирам, вие двамата сте прекарали нощта заедно.

Приятелят му не отговори.

— Тя наистина си заслужава.

— Ехо, забравихте ли ме? — намеси се най-накрая Лекси. — Аз съм тук и чувам всичко.

— Извинявай — каза Джеръми. — Нали знаеш какво казват за старите навици?

— Може ли да тръгваме вече? — попита нервно тя.

Джеръми погледна към Алвин. Приятелят му обмисляше нещо.

— Добре — каза след миг и сви рамене. — Обещавам да забравя всичко при едно условие.

— Какво е то? — попита Джеръми.

— От тези разговори за италианска храна огладнях. Не съм хапвал нищо от вчера. Почерпи ме един обяд и не само ще забравя за онзи бабаит, но и ще ти кажа как минаха снимките снощи.

Родни ги изпрати с поглед и когато колата се скри, влезе вътре. Беше изтощен от безсъние. Знаеше, че е сгрешил с арестуването на непознатия, но не го преживяваше много. Снощи бе отишъл при него с единственото намерение да го попритисне малко, за да се знае кой командва тук, но онзи прекали с приказките.

Той потърка челото си. Не искаше да мисли повече за това. По-важното беше да разбере дали Лекси и Джеръми са прекарали заедно нощта. Подозренията бяха едно, доказателствата — друго. Тази сутрин видя как се държаха един към друг. Поведението им беше съвсем различно от онази вечер на партито и това означаваше само едно — нещата между тях се бяха променили. Но Родни щеше да си остане със съмненията, ако тя не бе извъртяла нещата така, че да отвърне на въпроса му, без всъщност да му даде отговор. „Не отидох с него, ако ме питаш това.“ „Не — трябваше да каже той, — не те питам това. Питам те дали тази нощ си била с Джеръми във вилата.“ Но неясният й отговор му беше достатъчен. Нямаше нужда да си професор, за да разбереш какво е станало.