Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 135

Джеръми и Лекси погледнаха към Родни.

— Просто си вършех работата — сви рамене той.

— Това ли ти е работата? — ревна Алвин. — Да арестуваш невинни граждани? Това е Америка, човече, не можеш да безчинстваш така. Да знаеш, че това не е краят. Когато приключа с теб, няма да искат да те вземат дори и за охрана в „Уолмарт“. Чуваш ли ме, мистър Мускуло? „Уолмарт“!

Без съмнение двамата си бяха разменяли подобни любезности през цялата нощ.

— Остави ме да говоря с Родни — прошепна на Джеръми Лекси.

Тя се отдалечи със заместник-шерифа. Алвин се умълча.

— Ще те измъкнем оттук — увери го Джеръми.

— Не бива да съм тук, разбираш ли?

— Разбирам. Но с тези обиди не си помагаш, приятел.

— Това се нарича полицейско своеволие.

— Знам. Лекси се зае. Тя ще оправи нещата.

Лекси и Родни излязоха в коридора и тя го погледна в очите.

— Какво става тук, Родни?

Той избягна погледа й. Продължи да се взира в килията.

— Къде беше снощи? — попита я накрая.

Тя скръсти ръце и без да го изпуска от поглед, изрече:

— Бях във вилата на морето.

— С него ли?

Лекси се поколеба, преди да отговори.

— Не отидох с него, ако ме питаш за това.

Родни кимна. Разбра, че отговорът й е непълен, но в същия момент осъзна, че няма желание да научи повече.

— Кажи ми честно, защо го арестува?

— Не съм го планирал. Той сам си го изпроси.

— Родни…

Помощник-шерифът се обърна с гръб и наведе глава.

— Той се занасяше с Рейч, а знаеш каква става тя, когато си пийне. Флиртува с всички и губи всякакво чувство за мярка. Знам, че не е моя работа, но някой трябваше да се грижи за нея. — Той замълча за момент, после тръсна глава. — Както и да е. Когато си тръгна, реших да поговоря с него, да видя дали не мисли да я проследи до дома й, изобщо да разбера що за тип е, а той започна да ме обижда. Не бях в най-доброто си настроение и…

Лекси знаеше причината и не каза нищо. След малко Родни поклати глава, сякаш се опитваше да оправдае постъпката си пред себе си.

— Той наистина беше пил и се канеше да шофира. А това е закононарушение.

— Пиян ли беше?

— Не знам. Не съм проверявал.

— Родни! — прошепна ядосано тя.

— Той ме вбеси, Лекси. Голям грубиян, изглежда странно, сваля Рейчъл и обижда. После каза, че работи с гражданчето… — кимна по посока на Джеръми.

Тя сложи ръка на рамото му.

— Слушай ме, Родни. Знаеш много добре, че ще загазиш, ако го държиш тук без основателна причина. Ако кметът разбере какво си направил с оператора, особено след положените от него усилия всичко да мине добре… ще ти стъжни живота. — Замълча, за да може той да осмисли думите й, после каза тихо: — Освен това знаем, че колкото по-скоро го пуснеш, толкова по-бързо двамата ще си свършат работата и ще си тръгнат.

— Мислиш ли, че нюйоркчанинът ще си тръгне?

Лекси го погледна право в очите.

— Полетът му е утре.

Родни я погледна за пръв път в очите.

— Ти ще заминеш ли с него?

Отне й известно време, за да отговори на въпроса му, същия, който си бе задавала цяла сутрин.

— Не — прошепна накрая. — Моят дом е Бун Крийк. Оставам.

След десет минути Алвин крачеше към паркинга между Джеръми и Лекси. Родни стоеше до вратата на затвора и ги гледаше.