Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 127

Лекси се усмихна.

— А различния начин на писане? Веднъж с химикалка, друг път с молив, веднъж изглежда е писана набързо, друг път е записвала всичко подробно.

— Няма спор, написаното изглежда автентично — съгласи се той. — Само казвам, че тя не може да предскаже пола на бебето, само като докосне ръката на жената.

— Защото ти твърдиш така.

— Не защото го твърдя, а защото е невъзможно.

— Имаш предвид, че е статистически неправдоподобно?

— Не, имам предвид, че е невъзможно.

— Добре, господин Скептик. Как върви твоята статия?

Джеръми зачопли етикета на бутилката.

— Добре — отвърна накрая. — Но бих искал да разгледам още някои от дневниците. Може да намеря нещо пикантно, свързано с темата.

— Разбра ли каква е причината за светлините?

— Да — кимна той. — Сега остава да намеря доказателство. Надявам се времето да е на моя страна.

— Сигурно. Чух прогнозата по радиото. Казват, че през целия уикенд ще бъде мъгливо.

— Чудесно. За съжаление обяснението не е толкова забавно като легендата.

— Тогава струваше ли си да се захващаш с това?

— Без съмнение — кимна убедено той. — Не бих пропуснал това пътуване за нищо на света.

По тона му тя веднага разбра какво има предвид и го погледна в очите. Подпряла брадичка с ръка и качила единия крак на дивана, тя се учуди колко уютно се чувства в негово присъствие и колко силно желание събужда той в нея.

— Защо ти харесва тук? — Приведе се към него тя. — Моля те, кажи ми!

Светлината от лампиона зад нея образува светъл ореол над главата й, очите под тъмните й мигли станаха виолетови.

— По-добре да ти покажа — каза той.

— Когато те върна обратно в града, имаш предвид, нали? — усмихна се тя.

— Да.

— И кога искаш да се върнеш там?

— Утре, ако е възможно. — Той сведе поглед, опитвайки се да наложи контрол над чувствата си. Не искаше пак да развали всичко. Обеща си да не я притиска, въпреки че единственото му желание в момента беше да я усети до сърцето си. — Трябва да се видя с Алвин. Той е мой приятел… оператор от Ню Йорк. Пристига, за да направи професионален запис на явлението.

— Идва тук, в Бун Крийк?

— Всъщност предполагам, че докато говорим, вече влиза в града.

— Сега? В този момент? Не трябва ли да си там и да го посрещаш?

— Трябва — призна си той.

Тя си припомни през какво е минал днес, за да дойде при нея.

— Добре. Можем да хванем ранния ферибот и ще бъдем в града към десет.

— Благодаря — въздъхна облекчено Джеръми.

— Значи утре вечерта ще бъдеш на гробището с него?

Той кимна.

— Оставих му бележка да отиде тази нощ сам, но трябва да снимаме и на друго място. Утре ще имаме много работа. Освен снимките трябва да уточня още няколко неща.

— Какво става с танците? Нали имахме уговорка, ако разбудиш мистерията, да танцувам с теб в петък вечерта?

Джеръми наведе глава.

— Повярвай ми, ако успея, няма да пропусна да се възползвам. Няма нищо, което да искам повече.

Настъпи тишина.

— Кога се връщаш в Ню Йорк? — попита след дълга пауза тя.

— В събота. Следващата седмица имам важна среща.

Сърцето й се сви, когато чу отговора. Знаеше, че този момент ще дойде, но въпреки това я заболя.