Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 126

— Благодаря — отвърна тя и доловила дълбокото чувство в гласа му, потръпна от желание. Погледна го в очите и в същия миг разбра, че посланието в тях отразява това в нейните.

15.

В първия момент никой от тях не беше в състояние да помръдне. Най-после Лекси издиша, отмести поглед и побърза да надигне бутилката с бира, за да си даде време да дойде на себе си. После каза с лека усмивка:

— Мисля, че имам нужда от още една. Ти искаш ли?

Джеръми се покашля.

— Вече си взех втора. Благодаря.

— Веднага се връщам. Ще погледна и соса.

Тя тръгна към кухнята с треперещи крака. Оставена на плота, дървената лъжица бе нарисувала червена следа. Лекси я взе и разбърка соса. Отвори хладилника, взе си бира, извади маслините от шкафа и ги остави до бутилката на плота. Опита се да отвори буркана, но ръцете й трепереха толкова силно, че не успя.

— Искаш ли да ти помогна? — обади се зад гърба й Джеръми.

Тя се стресна и се обърна рязко към вратата. Сви се, изплашена, че пламналото й лице ще издаде напиращите в нея чувства.

— Ако нямаш нищо против — измърмори тихо.

Той взе буркана и го отвори. Напрегнати от усилието, мускулите на ръцете му привлякоха погледа й като с магнит. Той видя бутилката бира, отвори и нея и й я подаде. Направи го мълчаливо, старателно избягвайки очите й. В кухнята се възцари напрегната тишина. Джеръми се облегна на кухненския плот и тя не пропусна движението на мускулите му. Лампата беше включена, но сега, без меката светлина на залеза отвън, изглеждаше по-слаба.

Лекси отпи от бирата, попивайки вкуса й, попивайки всичко — начина, по който тя изглеждаше и начина, по който той я гледаше. Беше съвсем близо до него, толкова близо, че можеше да го докосне с едно протягане на ръката, дори понечи да го направи, но се усети навреме, побърза да се обърне на другата страна и отвори стенния шкаф. Извади оттам зехтин и балсамов оцет, наля от тях в една купа и добави сол и черен пипер.

— Ухае чудесно — каза той.

Тя приготви дресинга, взе маслините и ги сложи в по-малка купичка.

— Остава близо час до вечерята — каза бързо. — Понеже не очаквах гости за вечеря, това ще мине за предястие. Ако беше лято, можехме да изчакаме на верандата, но сега направо ще замръзнем. Трябва да те предупредя, че столовете в кухнята не са много удобни.

— И какво ще правим?

— Ами, ако искаш, можем да се върнем отново в хола.

Той тръгна пръв, спирайки за момент до люлеещия се стол, за да вземе тетрадката на Дорис. Лекси продължи навътре, седна на дивана, сложи маслините на масичката и се намести удобно. Джеръми седна до нея и усети сладкия цветен аромат на шампоана й. Радиото в кухнята работеше и оттам долиташе тиха музика.

— Виждам, че си взел тетрадката от Дорис.

Той кимна.

— Тя ми я даде.

— И?

— Чак сега имах възможност да я погледна, и то само първите няколко страници. Видях, че има много повече подробности, отколкото мислех.

— Сега вярваш ли, че може да предсказва пола на бебето?

— Не. Както казах, може да е записвала само онези случаи, при които се е оказвала права.