Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 129

Той замълча. Лекси също остана безмълвна за момент. Продължи да го изучава с поглед, опитвайки се да разбере какво точно се опитва да й каже.

— Значи жена ти те е оставила, защото не можеш да имаш деца? — попита директно тя.

— Не веднага. Но в крайна сметка — да.

— И лекарите не могат да помогнат с нищо?

— Не могат — потвърди той, почти засрамено. — Не са казали, че е абсолютно невъзможно, но от думите им стана ясно, че е малко вероятно. Това беше достатъчно за нея.

— Защо не помислихте за осиновяване? За донор? Или…

Джеръми отново поклати глава.

— Знам колко е лесно човек да й лепне етикета „безсърдечна“, но не е така. Човек трябва да я познава, за да разбере. Тя е израснала с мисълта, че един ден ще бъде майка. Всичките й сестри вече бяха майки и тя очакваше да бъде като тях, независимо кой ще е бащата.

Той вдигна глава и се загледа в тавана.

— Дълго време отказвах да повярвам. Не исках да мисля за себе си като за дефектен, но всъщност беше точно така. Знам, че е глупаво, но започнах да се чувствам… по-малко мъж. Недостоен за баща и съпруг. — Той сви рамене. Изведнъж гласът му стана делови: — Да, можехме да осиновим дете. Да, можехме да намерим донор. Предлагах й всякакви възможности. Но сърцето й не ги прие. Тя искаше да усети радостта на бременността, искаше да види раждането на детето си и беше ясно, че желае то да е от съпруга й. Тя се промени много. И не само тя. Аз също се промених. Станах мрачен… започнах да пътувам още повече… Не знам, може би аз я отблъснах.

Лекси дълго време не свали поглед от него.

— Защо ми разказваш всичко това?

Той отпи от бирата и отново зачовърка етикета й с нокът.

— Защото искам да знаеш в какво се въвличаш, ако решиш да бъдеш с мен.

Тя усети кръвта да се качва към лицето й. Поклати глава и отвърна поглед от него.

— Не казвай неща, които не мислиш.

— Защо смяташ, че не ги мисля?

Навън вятърът набираше сили и тя се заслуша в нежния звук на камбанките на верандата.

— Защото не ги мислиш. Няма как да мислиш така. Защото не е в твой стил и няма нищо общо с разказаното от теб — не се сдържа тя. — Ти и аз… сме различни, въпреки че не си го признаваш. Ти си там, а аз съм тук. Ти имаш голямо семейство и го виждаш често, аз си имам само Дорис и тя се нуждае от мен, особено сега, когато здравето й се влоши. Ти обичаш големия град, аз обичам провинцията. Ти обичаш работата си, аз също обичам моята библиотека. Ако ни се наложи да променим живота си, какво бихме избрали? — Затвори очи за момент. — Знам, че е възможно и хората го правят, но щом става дума за връзка, нещата наистина са трудни. Ти сам каза, че си се влюбил в Мария, защото сте имали еднаква ценностна система. Но тук един от нас трябва да се жертва заради другия. Аз не искам да се жертвам и не е честно да искам това от теб.