Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 125

„Колко е хубаво“ — помисли си. Имаше чувството, че може да седи тук с часове, без да променя нищо.

Лекси стоеше до прозореца. Чу Джеръми да затваря вратата на стаята си и отпи голяма глътка бира, доволна, че има с какво да се успокои.

Докато работеха в кухнята, разговорът им беше неутрален и поддържаше дистанцията между тях. Тя беше убедена, че трябва да се държи така, но сега, докато стоеше до прозореца с бирата в ръка, разбра, че не иска повече да го държи на разстояние.

Осъзнаваше риска, но случилото се през последните часове я привлече още по-силно към него. Изненадата да го види на плажа срещу себе си, усмивката и разрошената коса, по момчешки нервният поглед — това беше мъжът, който занимаваше мислите й през последните два дни, когото уж познаваше, но въпреки това си оставаше загадка за нея. Време беше да си признае открито, че иска да опознае и скритата част от него, независимо докъде щеше да я отведе това.

Само преди два дни не би допуснала, че може да й се случи подобно нещо, особено с непознат мъж. Дълбоко наранена от предишната си връзка, тя се бе свила в черупката си, за да не позволи да я наранят пак. Но сигурният живот, който си бе изградила, надали можеше да се нарече истински и ако искаше да промени това, можеше да започне сега.

Тя мина през банята, после седна на леглото, отвори най-горния джоб на куфара и извади шише с лосион. Сложи малко на краката и ръцете си, втри го в гърдите и корема и продължи, отдавайки се на приятното усещане.

Не носеше официални дрехи; в желанието си да избяга по-бързо от града, сутринта бе нахвърлила в куфара първите попаднали пред погледа й дрехи и сега нямаше представа какво ще открие. Разрови багажа и с радост извади любимите си дънки — силно избелели, скъсани на коленете и разръфани. От честото пране платът беше силно изтънял и омекнал, и тя знаеше, че очертава извивките на тялото й. Знаеше също, че Джеръми ще забележи, и представяйки си погледа му, настръхна.

После извади бяла риза с дълъг ръкав. Остави я над дънките и нави ръкавите до лактите. Застана пред огледалото и я закопча, като спря едно копче по-долу от обикновено, откривайки съвсем леко прекрасната извивка между гърдите си.

После изсуши косата си със сешоар и мина с четката няколко пъти по нея. Не носеше всичките си гримове: сложи си руж, червило и очна линия. Съжаляваше, че беше забравила парфюма си, но нищо не можеше да се направи.

Като се приготви, се завъртя няколко пъти пред огледалото и остана доволна от видяното. Усмихна се и се опита да си спомни кога за последен път се бе вълнувала толкова от външния си вид.

След малко влезе в хола и намери Джеръми на люлеещия се стол с протегнати напред крака. Той вдигна поглед, отвори уста да каже нещо, но не намери думи и продължи да я гледа. Неспособен да откъсне очи от нея, внезапно разбра защо беше толкова важно да я види отново. Не можеше да не я потърси, защото беше влюбен в нея.

— Изглеждаш… фантастично — успя да прошепне.