Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 124

Той се появи на вратата.

— Случайно да знаеш дали из тези чекмеджета има самобръсначка или бръснач?

— Не, съжалявам — каза тя. — Ще проверя и в моята баня, но…

— Не се безпокой. — Прокара ръка по наболата си брада. — Довечера на масата ще бъда неглиже, но…

„Така ще бъда по-спокойна“ — помисли си тя и усети, че се изчервява. Обърна се бързо, за да не я види, и се престори, че подрежда шампоаните.

— Може да използваш всеки един от тези — посочи към шкафчето. — И не забравяй, че трябва да почакаш малко, докато потече топла вода. Трябва търпение.

— Добре. Но исках да те питам може ли да използвам телефона ти. Трябва да проведа два разговора.

Тя кимна.

— Той е в кухнята.

Докато минаваше покрай него, отново усети настоятелния му поглед, но не се обърна. Отиде в стаята си, затвори вратата и се облегна на нея, засрамена от чувствата си. „Нищо не се е случило и нищо няма да се случи“ — си каза твърдо с надеждата, че ще спре да мисли за него. И това наистина помогна, поне за момент, докато не забеляза куфара до вратата.

Мисълта, че е бил тук преди минути, събуди в нея такъв поток от забранени очаквания, че тя се предаде. Не можеше повече да се самозалъгва.

Когато Джеръми — чист и освежен — се върна в кухнята, тя вече ухаеше на къкрещия в тигана сос. Той допи бирата си, намери кошчето за боклук под мивката, хвърли празната бутилка и си извади втора. На рафта над хладилника видя цяло пакетче пармезан и неотворен буркан с маслини „Амфизо“. Понечи да си вземе една, но размисли и остави буркана.

Намери телефона, набра номера на Нейт в офиса и веднага се свърза с него. През първите двайсет секунди се наложи да държи слушалката далече от ухото си, изчаквайки го да изкара насъбралото се огорчение, но после агентът се успокои и хареса идеята за среща с продуцентите другата седмица. Джеръми приключи разговора с обещание, че ще му звънне сутринта.

С Алвин обаче не успя да се свърже. Набра номера му, но го препратиха на гласовата поща. Изчака известно време и опита пак. Резултатът беше същият. Часовникът на стената показваше почти шест и той пресметна, че приятелят му вече трябва да пътува по магистралата. Надяваше се да се свърже с него, преди да тръгне за гробището.

Лекси не беше в кухнята и понеже нямаше какво да прави, той отвори задната врата и излезе на верандата. Беше станало още по-студено. Вятърът се беше усилил и макар че морето не се виждаше, той се заслуша в непрестанния шум на вълните. Ритмичният звук го доведе почти до състояние на транс.

Върна се в тъмния хол. Поглеждайки в коридора, забеляза сребриста светлина под затворената врата на Лекси. Без да знае какво да прави, включи малката настолна лампа до камината. Светлината беше оскъдна, колкото да раздвижи сенките из стаята, но достатъчна да прегледа книгите на рафта. Изведнъж си спомни за куфарчето. В нетърпението си да стигне по-бързо дотук не бе имал време да прегледа тетрадката на Дорис. Изтича до стаята си, извади я и се върна с нея в хола. Докато сядаше на люлеещия се стол, усети как напрежението най-после го напуска, за пръв път през този ден.