Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 123

Той вдигна вежди и взимайки втората глава лук, каза:

— И какво й е специалното на твоята рецепта? Като изключим лука с размера на бейзболни топки, разбира се.

Тя взе обелената глава и я разряза на две.

— Понеже майка ти е италианка, не може да не си чувал за домати „Сан Марцано“.

— Разбира се, че съм чувал — отвърна той. — Това са домати от Сан Марцано.

— Ха-ха! — присмя му се тя. — „Сан Марцано“ са най-сладките и най-ароматни домати, отглеждани специално за този сос. Сега гледай и си води бележки.

Лекси извади тиган от фурната на печката и го остави на плота, после отвори газта и запали горелката. Синият пламък се издигна нагоре. Тя сложи празния тиган върху него.

— Дотук съм впечатлен — каза той, приключи с втората глава и я остави. Взе бирата и се облегна на плота. — Мислила ли си за кулинарно шоу?

Без да му обръща внимание, тя изсипа двата буркана с домати и добави цяло пакетче масло. Джеръми надникна над рамото й и проследи разтопяването на маслото.

— Изглежда много здравословно — подхвърли. — Моят лекар непрекъснато ми повтаря, че трябва да добавям повече холестерол към менюто си.

— Знаеш ли, че имаш склонност към сарказъм?

— Чувал съм го. — Той вдигна бутилката. — Но се радвам, че го забеляза.

— Готов ли си с другата глава?

— Ученикът винаги е готов — отвърна той и й подаде обелената глава. Тя разряза и нея и добави четирите половинки към соса. Разбърка с голяма дървена лъжица, изчака сосът да заври и намали пламъка.

— Добре — въздъхна доволно и се върна на мивката. — Засега приключихме. След час и половина ще бъде готово.

Докато си миеше ръцете, Джеръми надникна в тигана и се намръщи.

— Само това ли е? Без чесън? Без сол и пипер? Без наденички и кайма?

Тя поклати глава.

— Само три продукта. Разбира се, после ще го изсипем върху лингуините и ще добавим малко настърган пармезан.

— Не ми изглежда много италианско.

— Но е точно такова. В Сан Марцано го правят така от стотици години. Между другото, Сан Марцано е в Италия. — Тя спря чешмата, избърса ръце в кухненската кърпа и добави: — До вечеря има доста време. Аз ще почистя тук, а ти си свободен да правиш, каквото искаш.

— Не се безпокой за мен. Ще си намеря занимание.

— Ако искаш, може да си вземеш душ. Ще ти дам кърпа.

Солта продължаваше да дразни кожата на Джеръми и той не дочака втора покана.

— Благодаря. Това ще е чудесно.

— Дай ми минутка да организирам нещата.

Тя се усмихна, хвана бирата си и усещайки погледа му върху хълбоците си, мина покрай него почти с балетна стъпка, питайки се дали и той усеща същото, каквото и тя.

Отиде в края на коридора, отвори шкафа, грабна няколко кърпи и ги сложи на леглото му. Под мивката в неговата баня имаше шампоан и нов сапун. Наведе се, извади ги и поглеждайки към огледалото, неволно си представи Джеръми след банята с увита около себе си кърпа. Вътре в нея нещо подскочи. Изведнъж се почувства отново млада.

— Ехо? — чу го да я вика. — Къде си?

— В банята — отговори му тя, изненадана от спокойния си тон. — Проверявам дали имаш всичко необходимо.