Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 121

Колкото до Алвин… това беше малко по-лесно. Нямаше начин да се върне до Бун Крийк и да го посрещне — разбра го в мига, когато лодката го остави на брега — но приятелят му имаше мобилен телефон. Щеше да му се обади и да му обясни нещата. Алвин нямаше да се зарадва, че ще му се наложи да работи сам, но до утре ядът му щеше да е отминал. Той беше от онзи рядък тип хора, които не можеха да се сърдят повече от един ден.

Но ако трябваше да бъде честен към себе си, трябваше да си признае, че в момента не се вълнува от никакви последствия. Единственото, което имаше значение, беше, че върви до Лекси по тихия плаж на това забутано място и че докато вдишваше свежия солен въздух, случайно усети допира на ръката й.

* * *

Лекси изкачи дървените стъпала на едно старо бунгало, съблече якето си и го остави на закачалката до вратата. Джеръми също закачи своето, остави и чантата си. Тя влезе в хола и пристъпвайки след нея, Джеръми, отново се възхити на красотата й.

— Обичаш ли спагети? — попита тя и прекъсна мислите му.

— Шегуваш ли се? Аз съм отгледан със спагети. Майка ми е италианка.

— Много добре — отвърна тя. — Защото съм запланувала спагети за вечеря.

— Тук ли ще вечеряме?

— Не виждам друг вариант — каза през рамо тя. — Нали каза, че нямаш пари?

Кухнята беше много малка. Тапетите на цветя бяха отлепени по ъглите, жълтата навремето боя по рамките на прозорците беше избеляла, шкафовете бяха надраскани, както и малката, боядисана с блажна боя маса под прозореца. На плота се виждаха пликовете с донесените от Лекси продукти. Тя бръкна в първата чанта и извади кутия „Чириъс“ и хляб. Повдигна се на пръсти да ги остави в шкафа и Джеръми зърна за миг голото място на кръста й.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита той прегракнало.

— Не, благодаря. Справих се — отвърна тя и се обърна към него. Дръпна блузата си надолу, пресегна се към другия плик и извади две глави лук и два големи буркана с домати. — Искаш ли да пийнеш нещо, докато оправя това? В хладилника има стекче бира, можеш да си вземеш.

Той я изгледа, изигравайки потрес.

— Имаш шест бири? Мислех, че не пиеш.

— Не пия.

— На непиещ човек стек бира може да нанесе сериозни щети. — Той поклати глава. — Ако не те познавах, щях да реша, че си планирала запой за уикенда.

Тя го прониза с поглед, но както и вчера, игривото пламъче се оказа по-силно от гнева.

— Това ще ми стигне за месец. Е, искаш ли бира или не?

Той се усмихна, доволен от познатата размяна на остроумия.

— Ще пийна една.

— Ще си я вземеш ли сам? Аз трябва да приготвя соса.

Джеръми отиде до хладилника и извади две бутилки. Отвори едната, но преди да отпие, отвори и втората, и я сложи пред нея. Тя я видя и вдигна недоумяващо рамене.

— Мразя да пия сам — обясни той.

Вдигна бутилката към нея и в отговор тя вдигна своята. Те чукнаха бутилките си мълчаливо. Лекси се облегна на плота и кръстоса крака.

— За твоя информация, искам да знаеш, че съм много добър с брадвата. Мога да сека дърва.