Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 102

Така или иначе, едно беше сигурно: той щеше да открие източника на онези светлини. Като повечето мистерии тази също не беше сложна за разгадаване, стига човек да знае къде и какво да търси. Бързият преглед на спонсорирания от НАСА уебсайт елиминира всички други възможности. От него научи, че луната не е отговорна за призрачното явление. В уебсайта пишеше, че снощи е имало новолуние, освен това облаците я бяха скрили и подозрението му, че мистериозните светлини се появяват именно в тази фаза на луната, се потвърди. Това беше логично, защото без луна дори и най-малките следи от друг светлинен източник ставаха много по-видими, особено ако се отразяваха в капчиците на мъглата.

Но докато зъзнеше пред компютъра, откри, че не може да мисли за нищо друго, освен за Лекси. Струваше му се невероятно, че се бе запознал с нея само преди два дни. Просто нямаше логика. От друга страна, Айнщайн бе казал, че времето е относително понятие и това твърдение донякъде обясняваше чувството му за близост с нея. Какво казваха за относителността? Минута с красива жена ти се струва миг, минута с ръце върху гореща жарава — цяла вечност. Да, помисли си Джеръми. Така беше. Или почти.

Сети се за поведението си снощи на верандата, отново съжали и за стотен път се наруга, че не бе обърнал внимание на реакцията й, когато се приближи, за да я целуне. Тогава тя му показа ясно чувствата си, а той ги игнорира. Старият Джеръми щеше отдавна да е забравил тази сцена, отхвърляйки я като неважна. Но този път не му беше толкова лесно.

Въпреки че след раздялата с Мария той не се затвори и често излизаше с жени, беше голяма рядкост да прекара цял ден в компанията на едно момиче. Обикновено ставаше дума за вечеря или за питие с флирт, за да могат двамата да се отпуснат и по-бързо да стигнат до приятната част. Но дълбоко в себе си знаеше, че му е време да порасне в отношенията си с нежния пол, да се установи и да заживее като братята си. Те също мислеха така. Всички бяха на мнение, че трябва да се опита да опознае жената, преди да си легне с нея, а един от тях отиде дотам, че дори му уреди среща с една разведена съседка. Тя изповядваше същата максима за опознаването преди леглото и съвсем справедливо му отказа втора среща заради откритите му намеци за секс по време на първата. През следващите години му се стори по-лесно, вместо да опознава жените, да ги държи на разстояние, в царството на непознатите, така им даваше възможност да проектират надеждите си върху него.

Точно там беше въпросът. В него нямаше надежда, нито потенциал. Не и за живота, какъвто си го представяха братята и снахите му и към какъвто подозираше, че и Лекси се стреми. Разводът с Мария доказваше това. Лекси беше момиче от малкия град и носеше в себе си мечтите на малкия град; за нея нямаше да е достатъчно просто да бъде верен, отговорен и да споделя живота си с нея. Повечето жени искаха и още нещо, а той не можеше да им го предложи. Не защото не искаше, а защото беше невъзможно. Науката можеше да намери отговор на много въпроси, да реши много проблеми, но не можеше да промени същността му. Истината беше, че Мария го напусна, защото той не беше и не би могъл да е съпругът, когото искаше.