Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 373

— Не — отвръщам й, — според мен сега е просто къща.

Както Бо знае футбола, така дъщеря ми знае къщите с призраци. Познава Винсънт Прайс и Питър Къшинг, филмите на Хамър, трудовете на По, хрониките за Марс и градчето на име Сейлъмс Лот. Но знае също и коя е Алиса в Огледалния свят, познава Верния тенекиен войник, Грозното патенце и приключенията на Стюърт Литъл. Скитала се е в страната на Оз и в джунглите на Тарзан и, макар все още да е твърде млада да оцени напълно друго, освен цветовете, знае четките на Ван Гог, Уинслоу Хомър и Миро. Слуша Дюк Елингтън и Каунт Бейзи, а също и „Бийч Бойс“. Тъкмо миналата седмица ме пита дали може да сложи на скрина си снимка в рамка. Каза, че смята, че този конкретен пич бил много готин.

Нрича се Фреди.

— Скай — казах, — наистина смятам, че ако го сложиш там, то ще имаш кош…

И след това замлъкнах. Охо, казах си. Олеле.

Фреди, запознай се със Скай. Ще поговориш ли с нея за могъществото на въображението, ако обичаш?

Взимам завоя по „Хилтоп Стрийт“ и се изкачваме към моята къща.

Справям се добре с писането си. Трудна работа е, но й се наслаждавам. Със Санди не сме от типа хора, които трябва да притежават половината свят, за да са щастливи. Трябва да призная обаче, че веднъж се отдадох на слабостите си. Купих стар червен кабриолет, който ме призова откъм една къща за употребявани коли, докато със Санди си карахме почивката в Ню Инглънд. Мисля, че такива коли са ги наричали роудстъри. Вече съм я възстановил до състоянието, в което е била по времето, когато са основавали Зефир. Понякога, когато съм сам навън, в тази кола, нося се и вятърът брули косата ми и слънцето — лицето ми, аз се забравям и й говоря. Наричам я с определено име.

Знаете как я наричам.

Онова колело дойде с мен, когато напуснахме Зефир. Преживяхме много приключения и златното му око забеляза навреме много неприятности и ме предпази от тях в поне няколко ситуации. Но в крайна сметка провисна под тежестта ми, а дланите ми вече не пасваха на кормилото. Така че колелото бе пратено в мазето и завито със син брезент. Представях си как заспива като птица. Един уикенд се върнах от колежа, за да открия, че мама е провела гаражна разпродажба, в която е включила и съдържанието на мазето. Тя ми връчи двайсетдоларова банкнота и ми я представи като „парите, платени от един господин за старото ти колело“. Купил го бил за собствения си син, не е ли това страхотно, Кори? Кори? Не е ли страхотно?

Страхотно е, казах на мама. Но тази вечер облегнах глава на рамото на татко и плаках, сякаш съм все още на дванайсет, вместо на двайсет.

Сърцето ми прескача.

Ето я. Тя е!

— Моят дом — казвам на Санди и Скай.

Къщата се е състарила под слънцето и дъжда. Нуждае се от пребоядисване и грижа. Нуждае се от любов, но сега е празна. Спирам колата на тротоара и се взирам във верандата. Внезапно съзирам татко да излиза с усмивка през вратата. Изглежда силен и здрав, какъвто е винаги, когато си го спомням.

— Хей, Кори! — казва. — Как е хавата?

Всичко е тип-топ, сър, отвръщам.

— Определено си имаш хубава жена и добра дъщеря, Кори! И тези твои книги! Знаех си, че ще се справиш добре, през цялото време бях сигурен!