Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 371

Гордо, от друга страна, продължил да затъва. Мъчно ми е да го кажа, но през 1980-та бил застрелян от собственик на „Севън-Илевън“ в Батън Руж, Луизиана, където се бил събрал с лоша компания. Гордо умрял, опитвайки се да открадне по-малко от триста долара от касата и колкото кексчета „Литъл Деби“ му се събирали по джобовете. Чини ми се, че едно време му беше дадена възможност да се поправи, но той не се вслуша в отровния бръшлян.

— Ще сляза за малко да се поразтъпча — казвам.

— Искаш ли да дойдем с теб, тате?

— Не — отвръщам. — Не точно сега.

Излизам и прекосявам обраслото бейзболно игрище. Заставам на хълмчето на питчъра, под ласката на хладния бриз и топлото слънце. Трибуните, където за първи път бях видял Немо Кърлис, са изкорубени. Протягам към небето ръка с разтворена длан и чакам.

Какво ще стане, ако топката, която Немо Кърлис бе хвърлил към небесата, внезапно се спуснеше към дланта ми след всичките тези години?

Чакам.

Но не се случва нищо. Немо, момчето със съвършената ръка, което бе попаднало в капана на твърде несъвършения живот, бе хвърлило онази топка отвъд облаците. Тя така и не падна и няма и да падне, и само ние с Бен и Джони си я спомняме.

Затварям длан и отпускам ръка край хълбока си.

От мястото си виждам Поултър Хил.

Гробището също е тръгнало по пътя към разрухата. Плевелите избуяват между надгробните плочи и изглежда, че отдавна никъде не са слагани нови цветя. Срамота, казвам си, понеже там лежат верните на Зефир хора.

Не искам да крача между камъните. Не съм се връщал там след пътуването си с влака. Бях се сбогувал с Дейви Рей и той се бе сбогувал с мен. Каквото и да е друго щеше да е пълна лудост.

Обръщам гръб на Смъртта и се връщам при живите.

— Това беше моето училище — казвам на жена си и детето, докато спирам колата пред двора.

Тук вече слизаме всички, Санди върви до мен, докато обувките ми разбъркват прахта по игрището. Нашето отроче се втурва да търчи във все по-широки кръгове, като пони, пуснато на свобода след дълго време в конюшнята.

— Внимавай! — предупреждава Санди, понеже е видяла счупена бутилка.

Притесненията, както ми се струва, си вървят с професията.

Прегръщам Санди през рамото и тя също ме прегръща. Основното училище е празно, някои от прозорците са счупени. Там, където множество младежки гласове са крещели и пищяли, днес се е слегнала тишина. Виждам мястото близо до оградата, където се биха Джони и Гота Бранлин. Виждам вратата, през която избягах с Рокет от Гордо и го поведох към присъдата на Луцифер. Виждам…