Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 64

За последен път напъхвам главата й в легена, но тя вече се е предала. Известно време се съпротивлява вяло, а после застива. Оставям я така: на колене, с глава в легена, но не устоявам на желанието и поставям изгасналата цигара между пръстите й, преди да се изправя.

На телевизионния екран се карат за нещо. Това е последвано от затръшване на врата. Аз излизам предпазливо и внимателно затварям вратата на Лизе-Лот след себе си.

Вторник

Както обикновено Петра Уестман си вършеше работата енергично, но за разлика от друг път, не се натовари с допълнителни инициативи. Вместо това в свободното си време издирваше информация за някой си Педер Фрик. Оформи се следната картина:

„Педер Фрик, петдесет и три годишен, родом от Худиксвал, влиза в колеж с висок успех през 1972, през 1972–1973 отбива военната си служба. През 1973 започва да следва медицина в университета в Лунд и се жени. През 1974 се ражда дъщеря му, но за периода 1975–1980 липсва информация. Тогава съпругата му и детето са в Худиксвал и продължават да живеят там. През 1980 той отново се появява, продължава медицинското си образование и през есента се развежда. След четири години се дипломира и работи в различни болници в Стокхолм, а понастоящем е главен анестезиолог в «Каролинска».“

Колега от отдел „Икономически престъпления“ й помогна да събере информация за финансовите дела на Фрик. Нямаше нищо нередно. Беше необвързан, с добри доходи и живееше нашироко. Нищо необичайно. Петра провери и установи, че няма криминално досие. Проверката й в полицейските бази данни не извади на бял свят нищо. Миналото му изглеждаше неопетнено.

В резултат на телефонно обаждане до „Лекари без граница“ Петра научи, че организацията е действала в Ливан само през 1975 година. Тогава Педер Фрик е бил на двайсет и две, и е учел медицина само от две години. Значи през 1975 не беше работил като лекар в Ливан. Не го откриха в никой от списъците си. Най-после го залови в лъжа.

Но как да продължи нататък? В никакъв случай не желаеше Фрик да разбере, че го разследва. По тази причина не биваше да се свързва нито с майка му — все още жива — нито със съседи, колеги или работодателя му. Не смееше да се свърже и с дъщеря му. Бившата му съпруга обаче й се струваше относително безопасна карта. Беше я изоставил заедно с новороденото и заминал в чужбина, а след като се бе върнал, веднага се беше развел. Тя едва ли говореше с него често, ако въобще поддържаха контакт.

След много опити да се свърже с бившата съпруга най-после успя да я намери в службата й късно една вечер. Беше медицинска сестра в операционната в болницата в Худиксвал.

— Търся Педер Фрик — излъга Петра.

В слушалката последва пълно мълчание и тя се надяваше това да е добър знак.

— Ало?

— Нямам връзка с него от години. Ще трябва да опитате другаде. Кой го търси?

Петра съзнателно не се представи. След като помисли внимателно, реши да не лъже тази жена за самоличността си. Първоначално смяташе да прекрати разговора на този етап — и без да се представи — ако получи друг отговор.