Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 66

Медицинският доклад на съдебния лекар Сетерстрьом не предостави информация, улесняваща разплитането на случая. Смъртта бе настъпила в понеделник между четири следобед и осем вечерта. Такова беше и първоначалното предположение. Причината за смъртта също се оказа очаквана: мозъчни кръвоизливи, причинени от силни удари с тъп предмет по главата и в частност — по лицето.

От разпитите в района на местопрестъплението събраха следната информация: Ленарт Йосефсон, собственик на къщата срещу Олсон, видял двама мъже да минават край прозореца му през кратък интервал около часа на убийството. Заради тъмнината се затрудняваше да даде описание, но и не изключваше Ванерберг да е бил един от тях. През лятната ваканция обрали гараж на близката улица. Полска художничка, продаваща картините си, посетила няколко домакинства в района през ноември. На няколко пъти възрастна двойка забелязала по „Акербарсвеаган“ да минава непозната жена, но тя „приличала на шведка“. На съседи им направил впечатление мъж, който тичал за здраве в светлосин анцуг. Оказа се, че живее на „Олвонбакен“, пресечка на „Акербарсвеаган“. В събота преди убийството велосипедист между трийсетте и четирийсетте, видимо пиян, лъкатушел по околните улици. И последно: двайсетгодишен младеж със съмнителен вид посетил девет семейства в района, предлагайки им тоалетна хартия с логото на местния тенис клуб. Трима души от непосредствена близост бяха станали свидетели как линейка откарва Ингрид Олсон, след като си бе счупила бедрото.

Разследващата група работеше по няколко версии, но според доминиращата хипотеза Ханс Ванерберг бе възнамерявал да посети новодомците на „Акер–барсвеаган“ 13; в понеделник вечерта е излязъл от дома си, но по погрешка се е озовал на номер 31, където е налетял на убиеца си, който го е проследил до там по неизвестни до този момент причини.

Прокурорът, дългокракият Хадар Розен, започваше да става нетърпелив и предложи да проверят дали има подобни случаи в Стокхолм или някъде другаде. Ейнар Ериксон вече го беше направил — никъде не откри аналогични случаи било като метод на убийството, било като оръжие на престъплението. Повечето убийства бяха резултат или на семейни разправии, или на пиянство.

Същата вечер Хьоберг се прибираше и здравата се намокри. Валеше като из ведро, а той — както обикновено — не носеше чадър. Най-често се случваше така: вземаше ли чадър на път за работа, го оставяше в службата, защото не му трябваше на връщане; оставеше ли чадъра вкъщи, започваше да вали в момента, в който си тръгваше от работа. Сега тръгна обратно назад няколко преки към магазина, където продаваха чанти и — както той се надяваше — чадъри. Оказа се, че имат. Това обаче не му помогна особено, защото вече беше затворено. Напразно се бе върнал три преки.

На път за вкъщи мина покрай книжарница с канцеларски материали и необяснимо защо се отби там. Имаше определеното усещане, че му трябва нещо и след малко излезе с кутийки за моливи, опаковани празнично за момичетата, но и неудовлетворен, че не се бе сетил за какво точно бе влязъл.