Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 65

— Казвам се Уестман и съм полицейски офицер — обясни тя при това развитие на събитията. — Появява се в разследване, по което работя.

— Тогава сте наясно, че не можете да влезете в контакт с него чрез мен — отвърна жената, чието име беше Мона Фриберг.

— Всъщност исках да говоря с вас — призна Петра бързо, като се мъчеше да си възвърне контрола над разговора. — Кога за последен път говорихте с него?

— През 1980-а — отговори жената лаконично.

— Във връзка с развода ли?

— Точно така.

— И от тогава не сте имали никакъв контакт с него?

— Това вече го казах.

— А дъщеря ви?

— И тя, доколкото ми е известно.

— Може ли да попитам защо?

Мона Фриберг се поколеба известно време, преди да отговори.

— Той не показа никаква заинтересованост към дъщеря си. Нито тя, нито аз желаем какъвто и да е контакт.

— Моля да ме извините, ако ви се сторя пряма, но защо въобще се омъжихте за него?

Даваше си сметка, че този въпрос представлява основателна причина жената да прекъсне разговора, но се надяваше да не се стигне до там.

— Класическата причина: забременях.

— И той пое своята отговорност?

Отново последва мълчание, преди да отговори:

— Привидно. В действителност почти не се виждахме. Премести се в Лунд, а после замина за чужбина за няколко години.

— И когато се върна, поиска развод?

— Да. Без дори да се видим. Не съм го виждала лично от 1975 година.

В тона на Мона Фриберг нямаше горчивина. Даваше кратки, но точни отговори. Независимо от това Петра долавяше известна двусмисленост. В думите на бившата съпруга не прозираше слабост към Фрик, а същевременно тя държеше висок гард. Докато разговаряха, Петра не можа да определи какво е, но после прецени, че Мона Фриберг спестява част от истината за Педер Фрик.

— Плаща ли издръжка за детето? — попита Петра, макар да подозираше отговора.

— Не, и никога не съм искала. Финансовото ми състояние е добро.

— Но това вероятно обяснява и наличието на основателни причини, за да не желаете да имате нищо общо с Педер Фрик — обърна й внимание Петра.

— Предпочитам да съм независима — отвърна Мона Фриберг с напълно овладян тон, който всъщност потвърждаваше предположението.

— Имате ли представа къде може да е бил по време на отсъствието му между 1975 и 1980? — поинтересува се Петра.

— Не.

— Що за човек е той?

— Интелигентен и целеустремен. Себичен. Екстровертен.

Сред положителните оценки се бе прокраднала и една отрицателна. Цитираше факти и привидно звучеше напълно обективна. Но какво всъщност казваше? Каза „екстровертен“, а не „общителен“. А „целеустремен“ носеше ли положителен знак? Не. Особено след като веднага последва „себичен“. Петра нямаше време да завърши разсъжденията си.

— И се интересуваше от войната — прибави Мона Фриберг. — Изключително много се интересуваше от войната. Трябва да се връщам на работа.

С това разговорът приключи.

Сряда вечерта

В групата, ангажирана с разследването, цареше минорно настроение. Мина и сряда, а не се появи нищо ново, което да ги поведе напред. Съпоставиха пръстовите отпечатъци по стола в кухнята на Ингрид Олсон с всички налични „мостри“ на регистрирани престъпници, но не откриха сходство. Нищо ново не произтече и от повторния разпит на семейство Ванерберг и бизнес партньора.