Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 50

— Упоена ли сте, офицер? — попита Егнел.

— Да, подозирам — отвърна Петра. — Затова съм тук.

Като обеща да не вдига шум, за да не събуди спящото семейство, Петра бе допусната в кухнята на доктор Астрид Егнел, където чинно седна на стол.

— За какво става дума? — поинтересува се лекарката, загърната в халат.

— Не бих искала да влизам в подробности, но е важно да разбера колко алкохол има в мен и дали в системата ми циркулира дрога.

— А как ще го регистрирам? За това помислихте ли?

Астрид Егнел изглеждаше безкрайно симпатична независимо от строгия си тон, но Петра разбираше целия й скептицизъм към случващото се.

— Предпочитам да не докладвате, а да го уредим между нас. Готова съм да платя, за да направите изследването.

— Но не аз анализирам пробите — обясни Егнел вече по-дружелюбно. — Пращат се в лабораторията и понякога минават няколко седмици, преди да излязат резултатите.

Петра бе пренебрегнала тези усложнения, но изведнъж й хрумна изход, който обаче не сподели.

— Аз ще се погрижа — отвърна тя спокойно. — Вие сте лекарят, така че вземете пробите. Ще ми ги дадете, а аз ще се погрижа за останалото. Веднага след това ще се отървете от мен.

Астрид Егнел я наблюдаваше учудена.

— Боли ли ви някъде? — попита тя неочаквано.

— Да, главата.

— Имате ли загуба на паметта? Трудно ли ви е да вървите?

Петра кимна.

— Ще го направя по няколко причини — отсече лекарката и отвори чантата си, без да я поглежда в очите.

Петра не каза нищо.

— Стиснете ръката в юмрук — нареди лекарката, докато пристягаше ръката над лакътя й с гумено маркуче.

— По няколко причини — повтори Петра и се изхили.

Лекарката я погледна развеселено и заби игла във вената й.

— Знам, че не съм трезва — увери я Петра.

Усети как напрежението й намалява, но не успяваше да се отпусне. Чакаше я дълъг ден и се отказа от всякаква мисъл да се прибере вкъщи и да се наспи.

— Трябва да дадете и урина. Гледайте да не вдигате много шум.

Връчи й бурканче и й показа тоалетна до входната врата. Петра изпълни указанията и върна бурканчето на лекарката. Тя го постави в пластмасово пликче и го завърза. После постави бурканчето и кръвната проба в найлонова пазарска торбичка заедно с напътствия за лабораторията. Петра поиска да й плати, но лекарката отказа да вземе пари.

— Следващия влак за Линшопинг е в 8:00. Предлагам ви да се приберете вкъщи и да се изкъпете, преди да отидете, защото нямате трезвен вид. Пазете се — посъветва я тя и затвори входната врата.

В 10:40, закъсняла с двайсетина минути, Петра Уестман слезе от влака на централната гара в Линшопинг. Багажът й се състоеше от найлонова пазарска торбичка с две бирени бутилки, епруветка с кръв, бурканче с урина, два използвани презерватива и четката й за зъби. На перона я посрещна Хокан Карлберг, когото бе виждала само два пъти: веднъж на сватба на братовчедка и втори път на сватба на друга братовчедка. И двата пъти седяха един до друг по време на гощавката; втория път очевидно ги поставиха един до друг, защото видимо се разбираха добре по време на първата сватба. Хокан Карлберг беше набит, четирийсетгодишен, с тъмноруса късо подстригана коса. Имаше весели, приятни маниери, а в очите му играеха пламъчета, поне когато беше на светски събирания. Петра се надяваше сега да не й създава трудности.