Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 52

Говореше за нейните братовчедки. Петра го изгледа ужасено. Той се усмихна и се изсмя гръмогласно.

— Ще си държа устата затворена — обеща, станал отново сериозен. — Май се досещам какво се е случило.

Пресегна се и постави ръце върху нейните.

— Изнасилиха ли те? — попита предпазливо.

Петра усети, че е на път да се разплаче, и отпи малко минерална вода, за да се съвземе. Също като при дежурната лекарка сутринта изпитваше облекчение да срещне малко разбиране.

— Не знам — отвърна тя откровено. — Но имам чувството, че май това се случи.

А после разказа всичко. Хокан Карлберг я слушаше внимателно, като от време на време я прекъсваше, за да зададе някой въпрос или да уточни нещо.

— Как се чувстваш сега? — попита той, когато тя млъкна. — Става въпрос физически. Психически ми изглеждаш в отлична форма, а и си се захванала с частно разследване и други вълнуващи неща.

Шеговитият му тон разсея тягостната атмосфера на масата и Петра се усмихна за пръв път от много часове.

— Главата ме цепи, коремът и дупето ме болят и лесно губя контрол. Но сега вече съм по-добре. Сутринта зрението ми бе замъглено, но и това премина.

След като му обясни всичко, разговорът вървеше много по-лесно. Цялата случка бе сведена до описание на отминало нещо — вече е зад гърба и може да бъде разглеждано от дистанция и клинично. Надяваше се и в бъдеще да е така.

— А защо не съобщиш на полицията? — поинтересува се Хокан.

— Аз съм полицията, по дяволите!

— Разбираш какво те питам.

— Би ли искал колеги да те разследват? Да ти анализират спермата, кръвта, отпечатъците…

Петра долавяше колко глупаво прозвуча коментарът й, а Хокан я слушаше развеселено, докато тя изброяваше надвисналите опасности.

— Е, това с отпечатъците наистина ще е ужасно — засмя се той. — Разбирам какво те притеснява. Няма да е приятно да те преглежда полицейският гинеколог, докато приятелите ти от отдела са наоколо с бележници и химикалки. Ще бъдеш жертва, а не преследвач. Ситуацията наистина звучи неловко. Сигурна ли си, че нямаш наранявания?

— Няма начин да нямам, но ще минат от само себе си. Благодарна съм, че поне е използвал презерватив. Представи си какво щеше да е, ако съм и забременяла на всичко отгоре.

— А не се ли интересуваш дали той не се тревожи, че ще го пратиш в затвора? Все пак си полицейски служител и така нататък.

— Той не знае. Представих се за застрахователен агент.

— Полицейската ти карта не е ли в портфейла?

Петра се замисли за миг.

— Държа я зад шофьорската книжка. Не вярвам да е претърсвал портфейла ми и да е…

— Направил го е, разбира се — прекъсна я Хокан. — Няма начин да не е искал да види с кого си има работа. Името ти, адресът…

— Дори да е така, не вярвам да е попаднал на полицейската ми карта.

— Но ако я е видял, положително е погледнал на случая като на нещо вълнуващо. А може би също е имал доста причини да е подозрителен?

— Да ме сплашиш ли се опитваш?

— Просто искам да си предпазлива.

— Взех използваните презервативи и ги подмених с два неизползвани. Сипах вътре сперма. Прибавих бирените бутилки, но на тяхно място поставих други. Освен това се извиних, че съм се напила, и участвах в трогателна раздяла — направо би ми спечелила „Оскар“. Няма причина да се притеснявам.