Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 49

— Да ти извикам ли такси?

— По-добре да повървя — отклони предложението Петра.

Помогна й да си облече палтото. Наложи се да седне, за да си обуе ботушите, защото не съумяваше да пази равновесие. Подхвана я, за да се изправи, и Петра си даде сметка, че ще се наложи да преживее още една прегръдка, преди да си тръгне.

— Искаш ли да ме видиш отново? — попита той, докато я държеше в обятията си.

— При всяко положение ще ти се обадя — усмихна му се тя.

В пет и половина сутринта в събота Петра Уестман стоеше пред къща на улица „Лустусбакен“ номер 6 в квартал Олстен, където пристигна с такси от предградията в южната част на града.

Пътуването до там бе предшествано от някои стъпки, макар че замъгленото й съзнание все още не можеше да определи доколко са разумни и просто бе следвала инстинкта си. След като остави Педер Фрик в красивата му къща от средата на миналия век, най-напред си отбеляза номера на улицата. Достатъчно бе да хвърли незабележим поглед към пощенската му кутия. На първото кръстовище видя името на улицата и в мобилния си телефон записа: „Педер Фрик, Батвиксвеаган, 12“. По-нататък по улицата срещна възрастна жена с бултериер, която й показа пътя до най-близката станция на метрото. Добави и това към записките си: „Мелархойден“.

После звънна на дежурния в полицейския участък в Хамарби. Познаваше я и само заради това й даде номера на дежурния в момента лекар.

— Но, Уестман, откога си в „Пътна полиция“? — изненада се той.

— Просто трябва да се свържа с лекаря. Не бъди толкова любопитен — тросна се леко тя.

— Аз трябва да го потърся — напомни й той правилата, но Петра го убеди, че и обратното може да стане.

Получи името и телефона на някоя си доктор Астрид Егнел, чийто адрес намери от „Справки“ и сега се намираше там.

Петра реши да звънне, преди да почука на вратата на лекарката, в случай че спи. Както очакваше — обади се самата лекарка.

— Обажда се полицейски помощник Петра Уестман от участък „Хамарби“ — почна тя, като се стараеше дикцията й да е ясна. — Разбрах, че вие сте дежурна.

— Да, така е.

— Имам нужда да се направи тест за дрога.

— Ще дойда до половин час — отвърна Егнел.

— Спестила съм ви труда — увери я Петра. — Стоя на улицата пред вас и се питам дали не можете да направите теста в дома си.

— Не пускам пияни шофьори в къщата си — отвърна лекарката суховато.

— Против правилата е, знам, но истината е, че аз трябва да бъда изследвана — опита се да обясни Петра.

Видя как в горната част на къщата се дръпна завеса и смутено махна на лекарката. По линията се възцари тишина.

— Подозирам, че съм била упоена и е важно да разбера какво става — продължи Петра. — Ще ви покажа служебната си карта и не налитам на насилие, така че не се притеснявайте.

По линията продължаваше да цари мълчание. Петра започна да рови сред бирените бутилки в чантата си. Най-накрая успя да извади картата и да я размаха към прозореца. Беше невъзможно лекарката да види какво всъщност размахва, но се надяваше да го приеме за бяло знаме.