Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 51

Не заради неговите качества обаче му звънна и го събуди в седем и половина в събота с молба да се видят. Хокан Карлберг беше служител в лабораторията — Националната лаборатория по криминология — и притежаваше опит и оборудване, тъй необходими на Петра в това мрачно ноемврийско утро.

Днес той беше небръснат и облечен за уикенда в изтрити джинси и синя тениска под тъмносиньото сако. Петра се поколеба как да се поздравят, затова протегна ръка. Той я пренебрегна и я прегърна сърдечно, което я накара да се почувства още по-идиотски, но я обнадежди за бъдещата им съвместна работа.

— Да отидем да хапнем нещо — предложи Хокан. — Не съм закусвал.

— И аз — призна Петра.

Отправиха се към ресторанта на гарата.

— Любопитно ми е за какво става дума — не се стърпя той, щом се настаниха на маса до прозореца с изглед към улицата.

Петра си поръча сандвич с наденичка от дроб и бутилка газирана минерална вода; Хокан взе същото, но и чаша кафе. Петра настоя да плати за закуската и накрая успя, макар да срещна известна съпротива.

— Нося някои неща. Бих искала да ги погледнеш — подхвана тя. — Не е официално изследване. Само държа анализът да бъде извършен по всички правила.

— Боже, за работа на частен детектив ли говорим?

— Не бих казала.

— Гаджето ти да няма тайна връзка?

— Де да беше така просто — въздъхна Петра. — Не, не става въпрос за нещо нередно. Поне на пръв поглед.

— Какво точно носиш?

— Като начало — две бутилки от бира, които искам да провериш за пръстови отпечатъци.

— С удоволствие ще го направя, но трябваше ли да идваш чак до Линшопинг? Имате собствена лаборатория за такива неща.

— Знам — отвърна Петра. — Но има още.

— Казвай.

— Нося кръв и урина. Искам да ги изследваш за следи от алкохол и дрога. Нося и сперма, на която искам да направиш ДНК анализ.

Петра погледна Хокан Карлберг със смутена усмивка. Съзнаваше за колко голяма услуга го моли.

— Шегуваш ли се? — попита сериозно той. — Целта ти е да не мине по официалните канали, а? Знаеш ли колко струва един ДНК анализ?

— Да — отвърна Петра, която нямаше представа, но допускаше, че е много скъпо.

— Защо да правим ДНК анализ, като нямаме с какво да го сравним? Искаш да си окачиш красива диаграма на стената или какво?

— Знам на кого е ДНК-то. Когато го арестуваме, ще има с какво да го сравним.

— Защо ще правим ДНК анализ тогава? Нека започне разследването. Предполагам, че ще арестувате собственика на спермената проба.

— Рано или късно. Ще се погрижа.

— А защо тогава вече не тече разследване? Трябва да ми обясниш какво си намислила, иначе губя интерес към задачата.

Петра въздъхна дълбоко и няколко минути дъвка мълчаливо. Главата отново започна да я боли и тя изпи половината минерална вода наведнъж. Хокан също се хранеше; и поглеждаше ту нея, ту онова, което се случва отвън, а то не беше кой знае колко.

— Хайде, Петра — подкани я той накрая. — Разкажи ми. Дори да реша да не ти помогна, на никого няма да кажа. Кълна ти се. Освен може би на Елена. И на Анна…