Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 47
Карин Герхардсен
Канеше се да пусне презервативите в тоалетната, когато нещо я накара да промени решението си. Някъде в замъгленото й съзнание все още витаеше едно съмнение. В крайна сметка била ли е изнасилена? Колкото и пияна и… настроена за флиртове да е била снощи, никой нямаше право да се възползва от състоянието й. Секс с изпаднала в безсъзнание жена е равносилен на изнасилване. Макар да винеше предимно себе си, никой мъж нямаше право да се държи така. Не и според закона, не и според обществената почтеност.
Поседя известно време загледана в отражението си в огледалото. Висока и стройна, с права пепеляворуса коса до раменете, разделена с път по средата. Очите й имаха неопределен цвят между кафяво и тъмносиво. Тя предпочиташе да ги нарича зелени. Устните й бяха малко тънки, но носът — прав и идеален по размер, помисли си Петра. Отказа да се погледне по-надолу. Банята не се оказа подходящото място, където да стои гола.
Дали да вземе презервативите със себе си? Мъжът, който ги е използвал, може да се запита къде са. От друга страна, възнамеряваше да ги пусне в тоалетната чиния; не беше ли най-естествено да го направи? Не, няма да поема никакви рискове, няма да насочва подозрението към себе си. Нали има пакет презервативи в чантата?
Извади два и с треперещи пръсти и замъглен поглед успя да излее около половината от противното на вид съдържание на презервативите в два от своите. Двата използвани върза на възел и ги постави в отделението с цип в чантата си. Новите постави внимателно, за да не се разлее съдържанието им, върху пейката до мивката. После се облече, взе презервативите и безшумно отвори вратата към спалнята. Отиде до леглото и постави новите презервативи приблизително на същото място, от което взе използваните. Взе двете бирени бутилки от шкафчето, съзнателно изсипа последните капки върху леглото и ги прибра в чантата си.
Главата й се бе избистрила независимо от пулсиращата болка в слепоочията. Положението с равновесието обаче не се променяше. Призова цялата си воля, за да накара краката си да й се подчиняват. Копнееше да легне и да се наспи, но трябваше да се махне от тук и се надяваше да успее да избегне среща с мъжа, с когото бе прекарала нощта.
Внимателно натисна дръжката на вратата и тя безшумно се отвори. Озова се в обширно помещение с висок таван. В различни кътове бяха аранжирани трапезария, всекидневна, кухня и пак оставаше много свободно пространство, по-голямо от целия й апартамент. Мебелировката съответстваше на модата в момента: светло дърво, големи прозорци без завеси или щори. Намираше се във вила. Вдясно стълбище отвеждаше към приземния етаж. Изпитваше неясното чувство, че долу има някой; струваше й се, че долавя лек шум.
В далечния край на обширното помещение видя антре и входна врата. Отправи се натам. Зърна ботушите си и палтото, старателно окачено на закачалка, но на път покрай кухненския кът спря. Върху лъскав плот от черен гранит, отделящ кухнята от останалото пространство, стояха няколко бутилки бира от същата марка като шишетата, които пъхна в чантата си. По-добре да прояви предпазливост, за да не съжалява, мина й през ума. На всяка цена държеше да не събуди никакви подозрения, а е възможно липсващите бутилки от спалнята да направят точно това. Взе две бутилки от плота, а от чантата си извади ключодържателя с прикрепена към него отварачка. Проблемът беше как да отвори бутилките безшумно. Грабна хавлиена кърпа от закачалката под мивката и я постави върху първата бутилка. Течността изфъска и на нея й се стори, че шумът се чу из цялата къща.