Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 45

А какво получих аз от събитията през последните няколко дни? Щастие? Самоуважение? Слънчево детство и радостно порастване? Не! Дори не мога да кажа, че справедливостта е възтържествувала, защото щеше да е справедливо те да страдат в продължение на трийсет и осем години, а аз да имам трийсет и осем щастливи години пред себе си. За жалост е прекалено късно и за двете. Съсипаното детство никога не може да бъде поправено; никога няма да бъде забравено, променено или преодоляно. То е хронична болка. Що за свят е този, където позволяват на малки щастливци като Ханс и Ан–Кристин да разтрошават на парченца живота на други, не толкова сполучили деца?

През последните няколко дни на мизерното си съществувание просто получих възмездие. От своя страна то ме потопи в ново, вълнуващо измерение — лудостта. Петото измерение на живота: дясно-ляво, нагоре-надолу, вътре-вън, тик-так и ку-ку. Те откраднаха моето време, аз — тяхното. Куку. Потапям се в новото измерение — измерението на лудостта.

Събота сутринта

Предпазливо извърна глава и установи, че е сама в леглото. Бавно се надигна, седна и се огледа. Лампите бяха изгасени, но откъм открехнатата врата на банята идваше светлина и й позволи да си състави мнение в каква стая се намира. Беше минималистично обзаведена, но модерно. Вдясно, върху перваза на прозорец с дизайнерски щори, в голяма квадратна сива саксия имаше добре гледано растение, чието име тя не знаеше. На стената пред нея се издигаха правени по поръчка големи бели гардероби, а до тях видя затворена врата. Вляво се намираше банята. От двете страни на широкото легло, застлано със скъпи чаршафи от египетски памук в бежово-кафяви нюанси, висяха окачени на стената нощни шкафчета. На по-близкото до нея се мъдреха две празни бирени бутилки. Нима беше пила още? На облицованата с дамаска табла зад главата й бяха окачени два аплика, а на тавана имаше четири вградени високоговорителя.

По дяволите. Цялото тяло я болеше, сърцето й биеше учестено. Чувстваше се пияна и нямаше представа къде се намира. Вероятно в хотелски апартамент. При това — доста скъп. Защо прояви такава глупост? Защо не си тръгна с Джамал? Той й подметна, че не е съвсем трезва. Защо не го послуша? Вместо това остана и ухажваше непознат мъж. Флиртуваше.

Но това ли правеше наистина? В крайна сметка само си поговориха; за политика. Не бяха флиртували. А и тя ни най-малко не се интересуваше от петдесетгодишни мъже. Беше на двайсет и осем и по-възрастните мъже никога не я бяха привличали. И снощи не я привличаха; нищо не трепна в нея. Той просто се оказа приятен събеседник. Вярно — беше привлекателен и очарователен; образован. Но и през ум не й мина да спи с него.

Тогава как се бе озовала тук? Където и да беше това. Дали е била толкова пияна, че не е била в състояние да се прибере сама вкъщи? Може само да бе преспала тук. Не, изключено… Болката, която изпитваше в долната част на тялото си, говореше за друго. Но защо и дупето… не си падаше по аналния секс. Никога не го бе харесвала и никога нямаше да го хареса. Нима е била толкова пияна, че го е приела? По-скоро е била в безсъзнание. Нима онзи симпатичен мъж — Педер, спомни си тя — се бе възползвал да я обладае, докато е била мъртво пияна? И то — и отпред, и отзад? Боже, какъв парцал е била; пиян парцал.