Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 46

Имаше бегъл спомен, че заедно влязоха в такси. Бяха в една посока; това беше обяснението. Щеше да го остави по пътя, докато се прибира вкъщи към „Телефонплан“, където се намираше апартаментът й. На излизане от бара на хотел „Кларион“ се облегна на него. Сега си спомни всичко. Изведнъж се бе почувствала страшно пияна и с мъка вървеше с новите ботуши. Той й помогна, повика такси и каза, че ще я придружи донякъде. После не помнеше нищо. Сети се, че трудно влезе в таксито, а след това… нямаше никакъв спомен. Боже, защо не хапна преди това и защо не пи по-малко?

Не се укорявай така, Петра, помисли си тя. Нищо страшно не е станало. След една приятна вечер се озоваваш в дома на симпатичен мъж — или в хотелска стая или където се намираше в момента — и изкарваш хубава нощ с него. Какво като сте се озовали в леглото? Той беше привлекателен, умен и при това — образован. Точно това ти трябваше. Да се напиеш и да спиш с мъж. Това е живот, както би казал Джамал. Добре.

Но ако не с него се бе озовала в леглото? Ако не е бил Педер Фрик, значи е бил шофьорът на таксито или някой друг, възползвал се от безпомощното състояние, в което се е намирала? Изведнъж й хрумна още по-неприятна мисъл: ами ако са я ограбили? Отметна одеялото и стана от леглото. Боже, как я болеше главата и там, долу. Без повече резки движения. Ето ги: на пода под леглото чантата й лежеше до дрехите й, събрани на купчина. А до тях — два използвани презерватива. Боже. Тя се наведе предпазливо да вземе чантата си и седна на леглото, за да провери съдържанието й. Мобилният й телефон се оказа вътре; ключовете и портфейлът й — също. Отвори го и видя, че нищо не липсва; парите и кредитните й карти не бяха пипани. Полицейската й карта продължаваше да си стои зад шофьорската книжка, където я държеше; всичко беше наред. Това поне беше добре. И часовникът, подарък от родителите й за завършването на полицейската академия, се намираше на ръката й. Беше четири и петнайсет сутринта. Какво да предприеме?

Взе дрехите си и с два пръста внимателно вдигна двата презерватива от пода и тръгна към банята. Не искаше той да я чуе, ако е отвън. Не беше съвсем наясно защо, след като вече я бе видял гола. Залиташе и пред очите й се мержелееше, но успя да стигне до банята и да затвори вратата след себе си, без да вдига много шум. Огледа се и бързо установи, че се намира в дом, а не в хотел. Банята представляваше сбъдната дизайнерска мечта: огромна, просторна, с италиански плочки и мозайки, джакузи и душ-кабина. Нямаше да вземе душ; не и тук. Искаше да се прибере възможно най-бързо и да поспи, за да мине опиянението, в собственото си легло. Там щеше да отмие от себе си всичко свързано с него и тази проклета нощ.