Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 41

— Да, меко казано — въздъхна Петра и отвърна на усмивката му.

— Моля да ме извините. Не съм ви подслушвал, но дочух част от разговора ви, а понеже съм запознат с въпроса, неволно се заслушах. Искате ли да поговорим, или предпочитате да поседите сама?

Мъжът определено правеше приятно впечатление, а откровеното му признание как е слушал разговора им говореше за непринудена прямота. Имаше сини очи и гъста коса, която според нея би накарала всеки мъж на неговите години да му завиди.

— Да поговорим малко — прие тя. — Но скоро ще си тръгвам — добави, за да си остави вратичка.

— И аз. Утре съм на работа, затова няма да стоя до късно.

Без да скъсява дистанцията помежду им, заговори направо.

— Ливан е великолепна страна. Знаете ли, че може да поплувате във водите на Средиземно море, а после великолепна система от лифтове да ви отведе да карате ски и всичко това в рамките на един следобед?

— Чувала съм го, но се съмнявах дали е истина — призна тя.

— Да. В планината, в курорта Фарайа-Мзаар, има около четирийсет склона, а гледката от там е възхитителна. От едната страна е долината Бекаа. При ясно време се вижда Бейрут.

— Значи там трябва да се отиде, ако не знаеш дали искаш да си на морски или на ски курорт — засмя се Петра.

— Точно така. Но не в момента. Наздраве.

Петра отвърна на тоста му с кимване и отпи от бирата си.

— Знаете ли нещо за войната? — попита тя.

Той кимна и остави чашата пред себе си.

— Тогава ми разкажете. Явно има пропуск в образованието ми именно там.

— Добре. В началото — впрочем не толкова отдавна…

Петра изведнъж си даде сметка, че стоят на голямо разстояние един от друг и всъщност викат. Покани го да се приближи. Мъжът се засмя, осъзнавайки смешното положение, взе чашата си с вино и се премести на стола, където дотогава седеше Джамал.

— Педер — протегна ръка той. — Педер Фрик.

— Петра — представи се Петра.

— Та и двете тези проблемни места — Израел и Ливан — били сред любимите проекти на няколко европейски глупаци през 20-те години на миналия век, които били осенени от идеята да проявят претенции към области с голяма археологическа стойност. След разпадането на Османската империя Сирия става подмандатна територия на Франция.

— След Първата световна война ли? — попита Петра.

— Да, след Първата световна. Френските колониалисти се грижели особено за маронитите, които са католици, в Ливанските планини — отколешния финикийски бряг на Сирия. После, в началото на 20-те години, теглили няколко черти по картата и просто ей така Ливан се превърнал в християнска европейска страна сред всички онези мюсюлмани. После, когато през 1943 година страната станала независима, политическата власт била разделена между християни, мюсюлмани и някои други. Това донякъде балансирало нещата и дало резултат, но само докато арабите не решили да нападнат новата израелска държава.

— Това кога става? През 1947 или през 1948 година?

— През 1948. Палестинските бежанци се изсипали в Ливан, докато стотици хиляди християни побягнали и се озовали в Южна Америка. От тогава в Ливан няма християнско мнозинство. Даже е точно обратното.