Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 39

Джамал въздъхна, а Петра чакаше нащрек какво ще последва.

— Вероятно ще решиш, че съм прекалено чувствителен — продължи той. — Понякога обаче много се уморявам от намеците за произхода ми. Не са злоумишлени, знам, и в повечето случаи не са плод на предразсъдъци, но наистина е много досадно. Аз съм такъв, какъвто съм, независимо от ливанските си корени, с които впрочем се гордея. Понякога оставам с впечатлението, че не виждате отвъд арабското, което си въобразявате, че забелязвате в мен. Швед съм, по дяволите. Точно като теб. Живея в Швеция от шестгодишен. Тук съм вече двайсет и четири години.

Петра го погледна с неразбиращо съчувствие в очите.

— И този поглед не ми харесва — тросна се Джамал. — Не ме съжалявай, както аз не си губя времето да те съжалявам.

Тя се поизправи от приведената си стойка и допи бирата си. Без да пита Джамал, поръча нови бири. Той също допи своята.

— И къде съм аз в тази картинка? — попита Петра. — Какво толкова казах, че изведнъж се навъси?

— Случва се през цялото време. Не го забелязваш, защото намеренията ти са добри и знаеш, че знам, че ме харесваш и уважаваш. Но все се появява „Рамазан това“, „Мохамед онова“ и други подобни. Дребни неща, но се натрупват… Какво още каза преди малко? Нещо за „голямото ми дебело ливанско семейство“. Наистина ми писва понякога.

Петра разбра за какво говори. Сети се, че на шега го попита дали не е „засегнала арабското му мъжко достойнство“, когато предложи той да седне, а тя да стои права. Даде си сметка колко дразнещо е да чуваш такива коментари за всяка своя дума или постъпка.

— То е все едно във всеки разговор с мен да вклиниш коментар… за големите ми уши или нещо подобно — обяви Петра внезапно и усети как се изчервява.

Джамал я дари с надменна усмивка. Тя прикри лице с ръце.

— Не биваше да казвам нищо! — заяви, надничайки иззад пръстите си.

— Сега вече флиртуваш, Уестман — обяви Джамал триумфално.

— Нищо подобно. Наистина се засрамих — Петра го погледна умолително. — Трябваше да измисля нещо, а не да разкривам слабото си място.

Джамал хвана главата й с ръце и отметна назад косата й. В следващия миг със съвършено сериозно изражение констатира:

— Според мен имаш хубави уши. Сега вече разбираме ли се?

Петра кимна.

— Тогава да не говорим повече за това.

Тя се съгласи и изведнъж се почувства съвършено трезва. Често й се случваше. След една бира, особено когато не бе пила отдавна, всичко се замотаваше. След втората отново се чувстваше трезва.

Поседяха и поговориха още известно време. Петра попита Джамал какви са плановете му за уикенда, но той отговори уклончиво и си погледна часовника. Попита я същото, но тъй като — както обикновено — не бе планирала нищо, нямаше какво да каже по темата. Престраши се да попита какво е мнението му за войната, която отново се водеше в Ливан. Джамал въздъхна, но Петра го изпревари:

— Питам, защото ме интересува, а не за да те дразня.

— Да, да, разбирам. Но за това можеш да говориш до безкрай. Аз, естествено, съм против войната. Ливан процъфтяваше преди избухването й.