Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 37

— Много си бъбрив. Какво точно се опитваш да ми кажеш?

Джамал и Петра се познаваха още от полицейската академия. Не учеха в един курс, но се движеха в едни и същи компании и имаха слабост един към друг. Освен прекрасните му качества на професионалист Петра дължеше благодарност на Джамал за работата си в отдел „Тежки престъпления“ в Хамарби. Беше постъпил там няколко години преди нея и тя подозираше, че е казал добра дума по неин адрес, когато кандидатства, макар никога да не го попита директно.

— Забрави. Искаш ли да отскочим до „Кларион“ да изпием по бира?

— Нали е Рамазан?

— Да, беше. Преди около месец.

От компютъра се чу избибипкване — знак, че автоматично се е изключил — и екранът потъмня.

— Ето, божи знак — изкоментира Джамал.

— На Аллах — поправи го Петра и се изправи. — Добре, съгласна съм.

След десетминутна разходка до Рингвеаган стигнаха до хотела и влязоха. Освен шумни, коридорите и стълбите, по които минаха, приличаха на строителна площадка — течеше процес на обновяване. Нямаше свободни маси, но на бара намериха празен стол. След като си закачи чантата и палтото на закачалката под плота, Петра убеди Джамал да седне, а тя застана права до него.

— Точно мислех да се поизпотя в гимнастическия салон, но ти се появи и ме повлече по лош път — сподели тя. — Цял ден седя, така че с радост ще постоя известно време, стига това по някакъв начин да не засегне арабското ти мъжко самолюбие.

— Престани. Какво ще поръчаш? Нещо за ядене?

— Бира за начало.

Най-после барманът им обърна внимание. Поръчаха две големи бири и фъстъци. В бара не сервираха храна.

— Когато си тук, а навън е тъмно, Йоханесброн оставя страхотно впечатление — отбеляза Петра. — Сигурно заради светлините изглежда толкова готин и величествен. Все едно си в Манхатън.

Барманът постави бирите и купичката с ядки пред тях.

— Наздраве — вдигна чашата Джамал и отпи голяма глътка.

Петра го последва. Докато връщаше чашата на плота, две млади жени от страната на Джамал станаха и си тръгнаха. Тя реагира бързо и успя да запази стола до колегата си, преди мъж около петдесетте да се настани на другия. Погледите им се срещнаха и двамата се усмихнаха.

— Тук постоянно трябва да си нащрек — подхвърли той и прокара ръка през русата си коса, преди да заеме отвоювания стол.

Петра повлече тежкия бар стол зад Джамал до мястото, където дотогава стоеше права, и отново отпи от бирата.

— Свърши ли с физическите упражнения засега? — осведоми се Джамал.

— Да — отвърна тя и сви юмрук пред лицето му, за да му демонстрира стегнатия си бицепс.

Петра Уестман тренираше редовно и се гордееше с формата си.

— Благодаря, че ме изведе. И без това бях забуксувала.

— Хайде да забравим работата за известно време и да поговорим за друго.

— Добре го измисли. Да опитаме.

Вдигнаха тост и отпиха. Тя усети как алкохолът леко я отпуска и замайва. Сети се, че не е обядвала, но не изпитваше глад. Навярно се дължеше на бавно напредващото разследване в комбинация със засищащата бира.