Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 38

Обсъдиха предстоящото пътуване в Космоса на Кристер Фуглесан и се смяха на постоянните пародии по шведската телевизия на горкия астронавт, който така и не излиташе. Поръчаха си по още една бира, а Петра погълна последните фъстъци и бутна купичката настрана.

— Е, къде е съпругата ти тази вечер? — попита тя.

— Със свекърва си — отвърна Джамал, загледан в чашата си.

— Явно добре се чувства сред голямото ти дебело ливанско семейство.

— Да, но…

— А теб тъща ти не те кани така често, а? Горкичкият.

С престорена загриженост го погали по бузата с опакото на пръстите си, но той се отдръпна с раздразнено изражение и тя си прибра ръката.

— Какво ти става? — попита го изненадано.

Рефлекторната му реакция я смути. За да има с какво да се занимава отблъснатата й ръка, тя се вкопчи в чашата и отпи няколко глътки.

— Престани да флиртуваш или каквото там правиш — укори я Джамал мрачно.

Тя хвърли поглед през рамото му и очите й за втори път срещнаха погледа на русия мъж. Той вдигна чашата си с вино за тост към нея. Изглеждаше дружелюбен и малко приличаше на Кони Хьоберг. Това я накара да отвърне на тоста му, противно на вродените си инстинкти. Джамал забеляза, че нещо става, и хвърли бърз поглед назад, за да види с кого вдига тост тя. Когато отново се обърна към нея, Петра остави чашата си и го погледна в очите.

— Да флиртувам ли? Какво искаш да кажеш? Направо ме обиди.

— Вдигаш тост с непознат мъж — отвърна Джамал тихо. — Не го прави. Приличаш на леко пияна.

— Джамал, първо, той вдигна тост. Второ — изпила съм само една бира. Трето — каза, че флиртувам, преди да… Преди той да вдигне тост.

— Изпи почти две бири, а не си яла нищо. Работиш много, натоварваш се в гимнастическия салон и вечеряш само с фъстъци. Всичко това дава отражение.

— Не ми обясни откъде ти хрумна за флиртуването. Мислех, че мога да те докосна, без да решиш, че искам да легна с теб. Познаваме се от сто години, докосвали сме се многократно, за бога!

Джамал направи знак с ръка, за да я успокои, но това само предизвика нов прилив на емоции.

— Защо ме покани да излезем? — продължи тя вече с по-тих тон. — Не бях в настроение, но ти настоя. Нави ме да излезем, седнахме и си говорихме, а ти изведнъж стана мрачен без видима причина. Това ме обижда, не се ли досещаш?

Джамал извърна поглед от нея и се загледа в някаква точка над главата на облегнал се на стената зад бара охранител. После отново се обърна към нея и взе ръката й в своята. Известно време унило я гледа.

— Добре, Петра, вземам си обратно думите за флиртуването. Извинявам се за тях.

— Сериозно ли?

Не беше сигурна накъде отива разговорът — към по-добро или към по-лошо, — но не желаеше да я смятат за флиртаджийка. Особено Джамал, който е кадифените си кафяви очи, чаровната трапчинка на брадичката и добре сложеното си атлетично тяло на трийсетгодишен полицай можеше да спечели сърцето на всяка жена, преди да се ожени.

— Сериозно. Но наистина си леко опиянена — усмихна й се той широко, при което се разкриха идеалните му бели зъби. Пусна ръката й. — И в това няма нищо лошо, предполагам. Нали затова сме тук? Всичко е наред. Не мисли повече за това.