Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 36

След бързо разчистване на апартамента тя си сложи по-предизвикателни дрехи и пръсна парфюм зад ушите и в деколтето. После си запали цигара и с питие в ръка седна пред телевизора и зачака първия клиент за вечерта.

Томас остана шокиран, когато я видя за пръв път. Като дете беше изключително красива, ако пренебрегнеш злобната усмивка и пресметливия поглед. Сега, дебела, подпухнала, с оредяла изрусена коса, носеше грим, с какъвто никоя самоуважаваща се жена не би се издокарала. Когато се изкачи тичешком по стъпалата и излезе в ноемврийския студ само по тениска, той се изненада; изненада се, че победителката Ан-Кристин се е запуснала до степен да заприлича на… Не, не успя да определи. Може би на провалил се човек. Когато се върна с цигара в ръка и я видя в лице, му хрумна, че не прилича на почтен човек.

След няколко часа знаеше каква е.

Убийството на Ханс Ванерберг беше станало в понеделник вечерта, а в петък все още нямаше никакъв напредък в разследването. В офиса си в полицейския участък Петра Уестман седеше невиждащо вторачена в цветните изображения на скрийнсейвъра на монитора. Вчерашното посещение при вдовицата на Ванерберг й донесе само възпалено гърло от усилията да въздържа напиращите сълзи. Пия Ванерберг изглеждаше бледа, безжизнена и леко замаяна от успокоителни. Ала гледката на двете смълчани деца се оказа още по-болезнена. Тяхната привидно неизтощима баба се опитваше да ги разсее с разни игри, докато сестричката им дремеше, но децата не се включваха с охота и бяха определено вяли. В понеделник отново се връщаха на училище и съответно — на детска градина — и това вероятно щеше да отвлече временно вниманието им, но детството им бе променено завинаги.

Петра прекара по-голямата част от петъка пред работния компютър на Ханс Ванерберг, но не откри нищо интересно. Сега, в шест часа, тя продължаваше да седи в офиса си. Обикновено работеше до късно вечер, но сега обмисляше дали да не слезе в гимнастическия салон и да не се зареди с ендорфин.

— Чу ли най-новото?

Силно озадачен, Джамал Хамад я наблюдаваше от прага. Тя се извърна към него и наведе глава настрана в очакване.

— Не е нужно да използваш предлаганата от компютъра защита на екрана. Качваш си свои снимки, докато си клатиш краката. Стига да имаш лични снимки, разбира се, а това предполага да имаш и личен живот. Какъвто едва ли водиш, щом не си тръгваш след края на работния ден. Наистина е позволено да си тръгваш, знаеш ли?