Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 35

— Що за идиотско място да си играете на каубой и индианци! — изруга той, размота въжето и го шамароса.

Томас се отправи тичешком към вкъщи, а през цялото време от очите му се лееха сълзи. Дори не посмя да погледне към колата, зад която се криеха момичетата. Възможно ли е щастливата, популярна Ан-Кристин да живее в това гето в предградията и да се чувства депресирана?

Събуди се по тъмно. Погледна към часовника на дивидито — минаваше шест. Запали лампата до леглото, наведе се, взе пепелника от пода и го постави върху корема си. Цигарите й привършваха. Щеше да се наложи да отскочи до магазина преди седем и да си купи. Запали и няколко пъти дръпна дълбоко. На нощното шкафче имаше полупразна кутийка бира. Пресуши я наведнъж и моментално съжали. От топлата сладникава течност й се повдигна, но се насили да преглътне няколко пъти и успя да потисне гаденето.

Плъзна поглед из малката стая. Загледа се в рамкираната снимка — тя и сестрите й. Хубава, щастлива снимка от летен лагер преди много време. Тя седи върху пони, а сестрите й стоят отстрани. Отдавна не се бе чувала с тях. Поне от пет години, когато почина баща им. Мари-Луиз, най-голямата, се омъжи за американец и живееше в Охайо във ферма за коне. Виола обикаляше Азия с някакъв идиот, когото Ан-Кристин видя само веднъж, и сигурно се дрогира, ако още е жива. Виола винаги правеше каквото си иска, рееше се по света, не завърши училище и навлезе в живота без цели и без пари.

Самата тя не беше по-добре, но поне не вземаше наркотици. Преживя така наречената злополука на петнайсет, но всъщност не беше злополука. Беше Уидел — техният съсед в Хулита — който я изнасили при едно от събиранията, организирани от баща й. Беше пиян, както и баща й, а и самата тя беше пияна и вероятно не бе имала нещо против. Той я завлече в сауната, което не й хареса, но мъжете ги насърчаваха и тя вероятно не се бе съпротивлявала достатъчно, като се има предвид опиянението й и всичко останало. След известно време се прехвърли от другата страна на оградата и се нанесе в къщата на съседа, а след няколко години се ожениха. За три години им се родиха три деца, но сега вече се бяха изнесли; всичките. Уидел почина, когато преди десет години комбайн отряза ръката му и тогава тя се възползва от възможността да зареже онази забравена от бога дупка и да се пресели в столицата.

В Стокхолм нямаше работа за нея, но известно време преживя с оставените от Уидел пари. След няколко години започна свой „бизнес“, както го наричаше. Плащаха й малко за услугата, след като деветнайсет години го беше правила безплатно със стария похотливец Уидел. В началото, докато още се грижеше за децата, не оставаха много пари, но през последните години спести доста. Мечтата й бе да се премести в Охайо и да живее и работи във фермата на сестра си. Отдавна й изпратиха покана да отиде.

Изгаси цигарата и отново остави пепелника на пода. Взе набързо душ, изсуши си косата, сложи си прекалено тежък грим, нахлузи джинси и тениска и хукна към магазина. В кошницата сложи шест кутии бира, кока-кола, сок и хляб. Поръча на касиерката да добави и три пакета цигари. Жената мина по баркодовете на артикулите и прие парите, без да се погледнат в очите. Ако в кошницата имаше презервативи, нямаше да откъсне поглед от мен, помисли си Ан-Кристин, но тя никога не ги купуваше от там. Надяваше се съседите да не се досещат с какво се занимава. Това бе предимството да живееш в сутерена: сам си на площадката, нямаш съседи, които да ти тропат по стената или да следят действията ти.