Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 20
Карин Герхардсен
Новото този път обаче беше, че лицето на жената бе познато.
Дневник на убиец
Не познавах такава екзалтация, енергия и жажда за живот като днешните, когато за пръв път извърших убийство. Дори аз съзнавам колко абсурдно звучи — все едно е реплика от комедия, но няма нищо смешно. Цялата история всъщност е доста трагична. Трагична като жалкия ми живот, белязан със самота и унижение; трагична като окаяното ми детство, пълно с насилие, социално отритване и терор. Онези деца ми отнеха всичко: самоуважението, радостта от живота, мечтите за бъдещето. Отнеха ми и още нещо, така свидно за всеки друг: слънчевите спомени от детството, към които да се връщаш или които да споделяш, когато разговаряш с някого. Вярно, няма с кого да говоря сега и никога не е имало, но нямам и щастливи спомени от детството. Никаква светлинка в съпътстващата ме цял живот тъмнина. Когато си на шест, за теб това е цял един живот. Така както и четирийсет и четири е цял един живот, когато си на четирийсет и четири.
Мога да го опиша с думи, мога да формулирам, че именно децата ми отнеха всичко, но не мога да направя нищо за това. Просто го оставих да се случи, да хвърли сянка върху живота ми и се превърнах в жертва на хорската жестокост. Гледам на себе си като на жертва и водех живот на жертва: в мълчание, страх и самота. Но вече край на това. Не вярвам да има по-щастлив човек от мен, напротив. Чувствам наслада от собственото си нещастие и това е екзалтиращо.
Още не знаех какво ще предприема, когато се появих в светлината на кухненската лампа. Не възнамерявах да го нараня; търсех единствено разбиране. И извинение. Той стоеше там: привлекателен, преуспяващ и обичан, леко изненадан, но с дружелюбна усмивка на лицето.
— Извинете — започна. — Звънях няколко пъти на вратата и дори хвърлих пръчки по прозореца. Помислих, че не чувате добре, защото се бяхме уговорили за този час…
— Няма проблем — прекъснах го аз.
Реших да се възползвам от предимството, което имам, и да се държа високомерно и покровителствено.
Въпреки извинителния му тон и неловката за него ситуация той стоеше с вирната глава и очевидно изпълнен със самоувереност. Очарователната му усмивка и блясъкът в очите му придаваха вид на човек, който владее положението. Няма начин да не харесаш такъв човек. Но е напълно възможно да го мразиш.
Достатъчно е да се върнеш трийсет и седем години назад и да си помислиш за детето с притиснато към асфалта лице, с одран нос, наврян в мръсна локва вода. Ръцете и краката му са разпънати на кръст и децата ги държат; понякога се смеят, понякога лицата им са безизразни, но те старателно изпълняват възложената им задача, защото ти си некоронованият крал. Ти седна на гърба ми, притисна ме още по-силно и кичур по кичур започна да режеш косата ми с изтъпена детска ножица. Нито кръвта, нито сълзите помрачаваха неприкритата ти радост.
