Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 19

— Здравей, Йенс, как върви?

— Засега не сме открили нищо ново. Огледът на мястото продължава. Според Хансен е бил пребит до смърт с кухненски стол. Явно престъплението е извършено тук, както впрочем смятахме.

— А местните полицаи, озовали се първи на местопрестъплението, още ли са там?

— Не. Тръгнаха си, докато ти говореше с Ингрид Олсон.

— Не е изключено да познават жертвата. Ще проверя. Нищо чудно да е обявен за изчезнал при тях.

Записа си имената им и звънна в местния участък. Извади късмет. Един от полицаите тъкмо дописваше доклада си. Хьоберг обясни какво го интересува.

— Да, съпругата му беше тук днес следобед — бил изчезнал от вчера вечерта, но нямахме време да предприемем нещо. Тя дойде в пет.

— А защо не ни уведомихте, че вече има изчезнал човек с описанието на мъртвеца?

— Не се сетихме. Около него нямаше нищо съмнително.

— Около кого по-точно? — попита Хьоберг раздразнено.

— Около изчезналия, разбира се. Описанието му звучеше напълно нормално, а не съмнително. Същото важи и за съпругата му.

— Но трупът е съмнителен, това ли искате да кажете? — просъска Хьоберг.

— Ами съмнително е да те убият така. Пък и в къщата на стара жена…

Хьоберг се отказа да обсъжда въпроса и помоли колегата си незабавно да му прати доклада по факса. Все пак благодари на полицая за помощта, затвори, отиде в стаята с факса и зачака. Най-после проклетият факс пристигна и той го прочете. Рождената дата съвпадаше; имаше съпруга и три деца; работеше като брокер и — по думите на жена му — бе изчезнал към шест часа предишната вечер, за да направи оглед на къща в района, обявена за продан. Щял да отиде пеша до там и да се върне до час, но така и не се прибрал.

Хьоберг погледна часовника — минаваше полунощ. Прецени дали моментът е подходящ да посети семейството. Жената сигурно не е на себе си от тревога. Накрая все пак реши да изчака утрото. Ако семейството спи, щеше да продължи да спи. Самият той отчаяно се нуждаеше от няколко часа сън, преди да се захване с тази тежка задача.

Стои на мокра от росата морава и гледа към босите си крака. Гледа надолу, макар да е редно да гледа нагоре. Нещо обаче го възпира. Едва вдига натежалата си глава. Събира целия си кураж и сили, за да извърне лице нагоре, ала все още не смее да отвори очи. Оставя тила си отпуснат върху врата. Най-накрая отваря очи.

Ето я отново на прозореца: красивата жена със зашеметяващата червена коса, бухнала като ореол около главата й. Прави няколко танцови стъпки и изведнъж погледът й с изненада се спира върху него. Той вдига ръце за поздрав, но губи равновесие и пада назад.

Кони Хьоберг сепнато седна в леглото. Силно притисна очи с длани и усети по гърба му да се стича пот. Цялото му тяло трепереше, но той не плачеше. Дишаше учестено през носа, без да издава звук. Не можеше да си отвори устата — беше пресъхнала, а той трепереше. Залюля се напред-назад няколко пъти със заровено в ръцете лице; най-после се стегна и отиде в банята.

Пак онзи сън, повтарящият се сън. Изпи две чаши вода и чак тогава набра смелост да се погледне в огледалото. Тялото му все още трепереше, ала дишането му започваше да се нормализира. Все същият безсмислен сън отново и отново. Не разбираше защо го тормози толкова.