Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 85

Тя вдигна очи към него, изненадана от признанието му.

— И ти ли? — попита тя.

Утър кимна, кървясалите му от умора очи бяха изпълнени с дълбока болка, която я порази.

— Не можах да го разубедя. Той все още е моя принц. Но се чудя… дали можех да застана на пътя му? Да му кажа нещо друго, да направя нещо друго?

Той въздъхна и поклати глава.

— Може би. А може би не. Но този момент е в миналото и изборът ми не може да се промени. Ти и аз трябва да погледнем към бъдещето. Джейна Праудмуър, ти нямаш нищо общо с това… клане. Благодаря ти, че ми каза къде е Артас.

Джейна сведе глава.

— Имам чувството, че отново съм го предала.

— Джейна, може би си го спасила… и всички онези хора, които са тръгнали с него, без да знаят в какво се е превърнал.

Изненадана от думите му, тя го погледна сурово.

— В какво се е превърнал? Той все още е Артас, Утър!

Очите на Утър изглеждаха като обладани.

— Да, добре. Но той направи жесток избор… и последиците от него предстоят да бъдат видени. Не съм сигурен, че ще може да се отърси от тях.

Утър се обърна и се загледа в труповете.

— Знаем, че мъртвите могат да се съживят като неживи, че демоните наистина съществуват. Сега се чудя дали няма и духове. Защото ако има, нашият принц няма да може да се отърве от тях.

Утър се поклони.

— Хайде да се махаме от това място, лейди.

Тя поклати глава.

— Не още. Не съм готова.

Той потърси погледа й и после кимна.

— Както решиш. Нека Светлината бъде с теб, лейди Джейна Праудмуър.

— И с теб, Утър, Носителя на Светлината.

Джейна го изпрати с най-красивата усмивка, на която беше способна в момента и се загледа в отдалечаващата се фигура. Артас със сигурност щеше да приеме това като поредно предателство, но ако така животът му можеше да бъде спасен… тя щеше да го преживее.

Миризмата беше станала прекалено непоносима, дори за упоритата й воля. Джейна се спря за последен поглед. Част от нея се чудеше защо се беше върнала тук, другата част знаеше. Беше дошла, за да запечата гледката в ума си, за да осъзнае дълбочината на случилото се. Никога не трябва да го забравя, никога. Дали Артас беше стигнал твърде далеч или не, случилото се тук никога не трябваше да се превърне в бележка под линия на учебниците по история.

Бавно към нея се снижи гарван. Искаше й се да се затича и да го прогони от бедните разсечени тела, но това беше просто естествена реакция. Птицата нямаше съзнание, което да й каже колко обидно за човешките сетива е това, което се канеше да стори. Джейна погледна към гарвана за момент и очите й се разшириха.

Той започна да се променя, да расте и за миг на мястото на лешояда стоеше мъж. Тя го разпозна и се сепна — същия пророк, когото беше видяла два пъти.

— Ти!

Той наклони глава с усмивка, която явно показваше, че той също я познава. Това беше третият път, в който го вижда… преди това беше с Антонидас, а после с Артас. И в двата случая беше невидима, но явно магията й изобщо не го беше заблудила.

— Мъртвите в тази земя може засега да останат такива, но не се заблуждавай. Твоят принц ще открие само смърт в ледения север.