Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 84

— Джейна? Джейна Праудмуър?

Джейна се сепна и се отърси от болезнения си транс, чувайки познат глас. Утър. Обзе я странно чувство на облекчение, обръщайки се в посоката на гласа му. Тя винаги малко се плашеше от него, той беше толкова едър и силен… и толкова отдаден на Светлината. Спомни си с чувство на нелепа вина как когато с Артас бяха малки, се подиграваха зад гърба му на набожността му. Тогава им се струваше, че граничи с надутост и лицемерие. И тогава за тях той беше лесна мишена. Но преди три дни тя и Утър се противопоставиха на Артас.

„Закле се, че никога няма да ме отхвърлиш, Джейна — беше я обвинил Артас, а гласът му режеше като острие на меч. — Точно когато имах нужда от подкрепата ти, разбирането ти, ти се обърна срещу мен.“ „Аз… ти… Артас, не знаехме достатъчно, за да…“ „И сега отново отказваш да ми помогнеш. Отивам в Нортренд, Джейна. Бих искал да дойдеш с мен. Да ми помогнеш да се преборя с това зло. Ще дойдеш ли?“

Джейна потрепери. Утър забеляза, но замълча. С пълна броня, въпреки непоносимата горещина от буйните пламъци, той се доближи бодро към нея. Позата и присъствието му сега излъчваха сила и разбиране, а не заплаха. Той не я прегърна, но сграбчи окуражително ръката й.

— Знаех, че ще те намеря тук. Къде е Артас, мила? Накъде е повел флотилията?

Очите на Джейна се разшириха.

— Флотилията?

Утър кимна утвърдително.

— Пое командването на целия флот на Лордерон и тръгна нанякъде с него, като само изпрати кратко известие на баща си. Не знаем защо са му се подчинили без пряка заповед от краля.

Джейна се усмихна тъжно.

— Защото е техният принц. Той е Артас. Те го обичат. Те не знаят за… това.

Болка прониза грубите черти на Утър и той кимна.

— Така е — каза тихо той. — Винаги е бил добър с хората, които му служат. Те разбират, че е искрено загрижен за тях и биха му служили с цената на живота си.

В думите му прозвуча отчаяние. Артас наистина беше заслужил вечната им вярност и те го бяха последвали. „И сега отново отказваш да ми помогнеш…“

Утър я разтърси леко, връщайки я в реалността.

— Знаеш ли накъде може да ги е повел, дете?

Джейна си пое дълбоко дъх.

— Дойде при мен, преди да тръгне. Умолявах го да не отива. Казах му, че ми прилича на капан…

— Къде? — настояваше Утър.

— Нортренд. Замина за Нортренд, за да убие Мал’Ганис, демоничния властелин, който е виновен за заразата. Не беше успял да го победи… тук.

— Демоничен властелин? По дяволите това момче!

Джейна се сепна от тона му.

— Трябва да докладвам на Теренас.

— Опитах се да го спра — повтори Джейна. — После… и когато той… — тя отчаяно жестикулираше сред невъобразимия брой трупове, които безмълвно ги заобикаляха.

За хиляден път тя се запита дали нямаше как да го спре… ако беше намерила правилните думи, ако го беше докоснала правилно, ако можеше да бъде разубеден.

— Провалих се. Провалих теб и Артас. Провалих тези хора… и себе си.

Тежката ръкавица на Утър докосна малкото й рамо.

— Не се самоизмъчвай така, момиче.

Тя се засмя тъжно.

— Толкова ли е очевидно?

— Всеки човек със сърце би се тревожил за същото. Аз също го правя.