Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 67

— Вероятно търсите мен, деца — дочу се спокоен глас.

Вятърът отнесе пушека в друга посока и Артас видя фигурата, скрита под черна роба, която стоеше недалеч от него. Артас беше напрегнат. Това сигурно е водачът им. Лицето на некроманта се виждаше неясно в сянката от качулката му, но личеше, че се усмихва самодоволно. У Артас се породи желание да му отреже главата. До човека стояха две от домашните му немъртви.

— Открихте ме. Аз съм Кел’Тузад.

Джейна ахна, разпознавайки името и бързо закри уста с ръката си. Артас я погледна, но бързо върна цялото си внимание към магьосника, като стискаше здраво чука си.

— Дойдох да ви предупредя — каза некромантът. — Не се месете повече. Любопитството ще доведе до гибелта ви.

— Знаех си, че следите от тази магия са ми познати! — гласът на Джейна трепереше от гняв. — Ти беше опозорен, Кел’Тузад, точно заради подобни експерименти! Казахме ти, че ще доведат до катастрофа, а ти изобщо не си се поправил!

— Лейди Джейна Праудмуър — измърка Кел’Тузад. — Я, колко е пораснал чиракът на Антонидас. Напротив, скъпа моя… както виждаш, доста съм понаучил.

— Видях плъховете, с които си експериментирал! — извика Джейна. — Това беше достатъчно зле… но сега…

— Сега съм продължил проучването си и съм се усъвършенствал — довърши Кел’Тузад.

— Ти ли си виновен за тази зараза, некроманте? — извика Артас. — Твой ли е този култ?

Кел’Тузад се обърна към него, а очите му проблясваха в сянката на качулката.

— Аз наредих на Култа на прокълнатите да разпространи заразеното зърно. Но не цялата заслуга е моя.

Изпреварвайки Артас, Джейна избухна:

— Какво значи това?

— Служа на Властелина на ужаса Мал’Ганис. Той командва Немъртвите пълчища — немъртвия бич, който ще прочисти тази земя и ще установи рая на вечната тъмнина! — изрече мъжът с хладен глас.

Студени тръпки побиха Артас, въпреки горещината от заобикалящите ги пожари. Той не знаеше какво е „Властелин на ужаса“, но значението на „Немъртвите пълчища“ беше ясно.

— И какво точно трябва да прочистят тези пълчища?

Тънките устни под белите мустаци отново се извиха в ехидна усмивка.

— Как какво? Живите, разбира се. Планът му вече е задействан. Търсете го в Стратхолм, ако искате повече доказателства.

На Артас му омръзна от намеци и закачки. Изръмжа разярено, грабна чука си и се спусна напред.

— В името на Светлината! — изрева той.

Кел’Тузад не помръдна. Остана на място и в последния момент въздухът около него се изви, изкриви се и той изчезна. Двете същества, които стояха до него, се нахвърлиха върху Артас, опитвайки се да го съборят на земята, а тежката им смрад допълни задушливия пушек. Артас се извъртя, успя да се освободи и със силен и точен удар стовари чука върху главата на едното нещо. Черепът му се пръсна, сякаш беше направен от фино стъкло, тялото се строполи и мозъкът му се разпръсна по земята. Второто свърши също толкова лесно.