Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 60

Изпълнен с облекчение той се наведе, прегърна я и я целуна страстно. Щяха да разнищят докрай тази мистерия, да я разрешат и да се приберат вкъщи като герои. После можеха да се оженят — може би през пролетта. Той искаше да я види окъпана от дъжд от розови цветчета. И по-късно щяха да имат русокоси дечица, онези, за които говореше Джейна.

Те не бяха интимни, не и тук, заобиколени от хората на Артас, но той се вмъкна под одеялото й, докато студената зора не го призова обратно в постелята му. Преди да тръгне, той я притисна силно в обятията си.

Успя да поспи малко, сигурен, че нищо — нито зараза, нито демони, нито някаква мистерия — можеше да се противопостави на задружните усилия на принц Артас Менетил, паладин на Светлината, и магьосницата Джейна Праудмуър. Те щяха да удържат до края заедно — на всяка цена.

Десет

На другия ден сутринта те достигнаха до няколко разпръснати стопанства.

— Селото не е много далеч — каза Артас, след като провери картата. — Нито едно от тези стопанства не е отбелязано тук.

— Не — отвърна Фалрик.

Той си позволяваше да фамилиарничи с принца, тъй като се познаваха от много дълго време. Артас разчиташе на неговата прямота, а Фалрик беше първият, който пожела да тръгне с него на тази мисия. Сега Фалрик поклащаше посивялата си глава.

— Израснах по тези земи и повечето от тези стопани работят самостоятелно. Носят продукцията и животните си в селото, продават ги и се прибират по домовете си.

— Лоша кръв ли?

— Не, съвсем не, Ваше Височество. Просто така си практикуват.

— Ако е така, — каза Джейна — и някой от тях се разболее, може да не успеят да извикат помощ. Тези хора може да са болни.

— Джейна има право. Да отидем и да видим дали ще открием някого там — заповяда Артас, подкарвайки коня си.

Приближиха се бавно, давайки време на стопаните да ги забележат и да се подготвят да ги посрещнат. Ако бяха изолирани и ако заразата наистина ги беше застигнала, сигурно щяха да се притеснят от голяма група хора, нахлуваща в земята им. Артас огледа района, докато наближи стопанството.

— Вижте — каза той, сочейки пред себе си. — Портата е разбита и животните ги няма.

— Това не е добър знак — измънка Джейна.

— Нито пък някой излиза да ни посрещне — допълни Фалрик. — Или да ни нападне.

Артас и Джейна размениха погледи. Артас даде знак на групата да спре.

— Поздрави на всички ви! — извика той със силен глас. — Аз съм Артас, принц на Лордерон. С хората ми не сме тук, за да ви навредим. Моля ви, излезте, за да поговорим — имаме въпроси, касаещи вашата сигурност.

Мълчание. Вятърът се усили, поваляйки тревата, която трябваше да е пасище за говеда или овце. Единственият доловим звук беше този от леката му въздишка и потракването на брони, докато всички помръдваха нервно.

— Тук няма никого — заяви Артас.

— Или може би са твърде болни, за да излязат — отговори Джейна. — Артас, трябва поне да отидем да проверим. Може да се нуждаят от помощ.

Артас погледна към хората си. Никой от тях не изглеждаше готов да влезе в къща, която може да е пълна със заразноболни, нито пък той самият. Но Джейна беше права. Това бяха негови хора. Той се беше заклел да им помага. И така щеше да стори, каквото и да означаваше това.