Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 57

— Изглежда не си загубил форма.

Тя се обърна към него с усмивка. Нямаше никакво неудобство в този миг, само щастие. Тя се радваше да го види и той — нея, и то изпълнен с радост.

— Радвам се да те видя отново.

С толкова малко думи й каза толкова много. Но тя го разбра. Тя винаги го разбираше.

— И аз теб — отвърна тя, а очите й блестяха. — Отдавна не ме е ескортирал принц.

— Да — каза той с нотка на разкаяние. — Наистина.

Сега вече стана неловко и Джейна сведе очи, а той прочисти гърлото си.

— Ами, май е време да потегляме.

Тя кимна, махна с ръка и отпрати елементала си.

— Този приятел няма да ми трябва, докато съм заобиколена от толкова смели воини — каза тя, показвайки на Фалрик и хората му една от най-красивите си усмивки. — Е, Ваше Височество, какво знаете за тази зараза, която трябва да разследваме.

— Не много — Артас се принуди да си признае. — Татко току-що ме изпрати да те придружа. Напоследък Утър се кара с мен относно орките. Но мисля, че щом магьосниците от Даларан искат да разберат повече за случая, сигурно е нещо, свързано с магия.

Тя кимна усмихнато, макар че на челото й беше започнала да се появява познатата му бръчица. Щом я забеляза, Артас усети странна болка.

— Правилно. Само че не съм сигурна каква точно е връзката. Затова учителят Антонидас ме изпрати да проверя и да му докладвам. Трябва да отидем до селата по кралския път и да разпитаме тамошните хора — може да знаят нещо повече. Дано не са заразени и да не се окаже нещо по-сериозно от някакво местно заболяване.

Артас я познаваше много добре и долови съмнение в тона й. И го разбра. Ако Антонидас наистина вярваше, че не е сериозно, нямаше да изпрати най-добрия си чирак за проверка — нито пък крал Теренас щеше да прати сина си. Той смени темата.

— Чудя се дали не е свързано с орките.

Тя повдигна вежди и той продължи.

— Сигурен съм, че си чула за бягствата от лагерите.

Тя кимна.

— Да. Понякога се чудя дали онова семейство, което видяхме тогава, е сред бегълците.

Той се размърда нервно.

— Е, ако са, сигурно още служат на демоните.

Очите й се разшириха.

— Какво? Мислех, че това е приключило отдавна — че орките вече не използват демонична енергия.

Артас сви рамене.

— Татко ме изпрати с Утър да защитим Странбрад. Докато стигнем до там, орките вече бяха започнали да отвличат селяни. Хванахме ги в лагерите им, но загубихме трима от нашите.

Джейна слушаше както обикновено — не само с ушите си, а с цялото си същество, концентрирайки се върху всяка дума, точно както я помнеше Артас. О, Светлина, колко беше красива само.

— Орките казаха, че хората са принасяни в жертва на демоните. Нарекоха ги незначителна жертва и явно искаха повече.

— А Антонидас явно смята, че заразата е свързана с магия — промълви Джейна. — Дали пък няма някаква връзка. Много ми е жал да разбера, че са се върнали към старите си практики. Може да е само отделен клан.

— Може би, а може би не.

Той си спомни как Трал се би на арената и как дори онези долнопробни орки успяха да се бият изненадващо добре.